Послания на Планетния Логос – 28-мо Послание (2005 г.)
На бдение в Мировия храм в часа на благодатта Планетният Логос рече:
Деца на Деня, дойде Денят на великото служение!
- Дайте Знанието на Учението Път на Мъдростта!
- Защитете Небесния и Земния Адам!
- Осветена бъдност е вече Пътят към Дървото на Живота!
Бъдете благословени!
Това е Послание на Мировото служение!
Свържете Божията човечност с Човешката божественост!
Това Послание (за 2005 г.) е не на един цикъл, а на Мировото служение! И в храма на великото Мирово служение вече няма да бъдат преповтаряни апостоли, няма да бъдат викани посветени — ще влязат вече само Децата на Деня! Дойде денят, в който Децата на Деня ще трябва да направят не само молитва, но и Мировото си служение. Затова нито една минала култура на духа и мисълта не ще е достатъчен приют за тяхната духовна даденост.
Призив: Деца на Деня, дойде Денят на великото служение!
Това Послание извиква Служението с Миров характер. То е един параграф в Конституцията на битието! Конституция, която има характер на Мирово битие, но в същото време тя е не само отражение на Мировостта, но и пътеводител на личното поведение.
След като сътворява човека, Бог, раждайки го със Своето Дихание, създава първата социология. Това е Път, другото е вегетативност, която безспорно наблюдаваме на планетата.
Сега Децата на Деня правят нова планетна социология, макар служението им да е Мирово. (Когато изградят Мирово съзнание, тогава ще могат да изграждат и Мирова социология.) Щом е толкова щедро Небето, човекът трябва да направи конституционни параграфи, с които да може приложността да не се разпилява в безотговорност, а да бъде отговорно служение както за личното, така и за Мировото битие. Защото имате Мирово битие, но имате и лично битие. (Когато Посланието касае приложната ви воля, то е във вашето лично битие.)
Всяка конституция може да бъде суспендирана. Когато изчерпи своите възможности, една конституция на планетата освобождава енергията за бъдещето. И никоя Конституция на Мировото битие не е непроменлива, защото трябва да бъде хармонизирана с онова, което се нарича йерархия на Духовните вълни. А всяка Духовна вълна оставя нова Конституция на битието!
Еволюцията е предшествана от революцията Fiat Lux! — Да бъде Светлина! Тази сакрална революция е, която дава образа на Бога. В Светлината, в това Мирово Съзнание, всичко е предшествано — там е Сътворителят. Революцията на Твореца, на Незнайността, на Онова, Което няма име, е Fiat Lux. Другата сакрална революция е влагането на Божието Дихание в човека. Там е Знанието, което трябва да направи човешката еволюция и да я освети!
В Деня на служението знанието трябва да прерастне в откровение!
Повеление 1. Дайте Знанието на Учението Път на Мъдростта!
Учението Път на Мъдростта поставя ударението върху Знанието. А казвам, че знаещият е по-цялостен и по-отговорен, а и много по-свят от безгрешния. Това е преврат в Мировото съзнание! Добродетелите трябва да спрат вече своето отвоюване. Те са станали плът и кръв, но не трябва с незнание да продължите да правите прегрешения.
В Знанието на Учението Път на Мъдростта има три основни тези:
Първата е воюване за бъдеще! Бъдеще не се връща — бъдещето се отвоюва! Минало може да върнете, но бъдеще — не!
Втората е Път в настоящето! Пътят на Знанието вместо на Добродетелта! Повеленията за знания са светлината, с която трябва да се ходи Пътят.
Третата е свобода от минало! Свободата от минало дава сигурност на новото, което идва. Защото как ще извоювате бъдеще, ако силата на миналото стои?!
Знанието на Учението Път на Мъдростта дава: свобода от минало — отговорност; Път в настоящето — служение; воюване за бъдеще — обожествяване!
Мъдростта има най-тежката задача при смяната на културите, защото иска свобода от добродетелите, а идеите на добродетелите са много по-властни от митологичните поклонения. Трябва вече да се освободи човечеството от таблиците: Не кради; не лъжи, не убивай… Резултатите от добродетелите са нулеви, ако погледнем престъпника; резултатите са приемливи, ако погледнем цивилизования; но резултатите ще са бедствени, ако погледнем бъдещия. Ние считаме морала за свещен, но той си позволява много несвещени неща…
И затова ударението пада върху: Дайте Знанието… Дайте! — това е жертва. Проблемът не е само отговорността — проблемът е и жертвата. Затова е служението. Тогава — какво е Знанието, какво е Пътят? Едно настояще, което трябва да бъде осветено със служение. Духовната вълна на Мъдростта е раздяла. Ето защо тя е прощение със Себе си — за да няма стрес. Ако човек служи със Себе си, егоцентрира, а когато още егото е властно, не може да не създава конфликт. Може би точно тази първична изява е създала в хрониката на човечеството необходимостта да стане добродетелно, донякъде и облагородено, че когато го извикате на служение, наистина да се пожертва, както са се пожертвали много от посветените…
Добродетелите отричат материята — Знанието одухотворява материята! И много добре е изографисано, че Иисус Христос носи планетата в ръката Си. Човек може да отнеме на материята тегловността, може да се освободи от земно притегляне! Макар че структурно човекът е обемен, духовно той е необемен. И колкото повече духовна енергия събира и проявява, толкова повече материята губи своята манифестация.
Знанието е Път в настоящето! И има една голяма битка — битката между знание и вяра. Тази битка е започнала още когато Адам е поискал знание, защото тогава са му предоставили не само наказанието, а и принципа вяра. Но когато вярата става религиозно поведение, не може да има дълъг път. Резултатите са ясни. Религиозната вяра може да е предмет на поведение, може да е предмет на признание, но не и на служение. Затова става фанатична. А огледалото тя да се види нефанатична е именно знанието.
Знанието е идея, не идеология! Приложността на идеята ражда необходимостта от идеологии — идеологията е социализиране на идеята! И когато една идея започне да се възприема, няма еднакъв ранг на приемане. Оттук идва разслоението. Не е страшно обаче, че е в наличие невежество. Посветеният не толерира невежеството, но и не го обижда. В никакъв случай не трябва да се вади меч срещу невежество с идеята, че се прави просперитет. Мечът срещу невежеството създава карма!
Знанието дава идея за предназначението! Степените на усвоено знание могат в междината си да позволят пропуски, но Знанието като генерален път, като отворена завеса в храма на просветлението е идея за свобода от предопределението. Предопределението е победимо, предназначението е непреодолимо!
Мъдростта стана Път! И нейната жизненост не може да бъде определена с това, което се нарича време.
Мъдростта е неизчерпаема по време и дълбоко същностна по предназначение!
Повеление 2. Защитете Небесния и Земния Адам!
Мъдростта е едно всекидневно безсмъртие! Тя е правото да защитим Земния Адам и Небесния Адам. Затова е необходимо да се знае защо е трябвало Небесният да бъде Земен.
Адам е идея за човек, който трябва да осъществява принципи. Предупреден е Небесният Адам: Ако ядеш плод от Дървото на знанието, ще умреш!, но той си позволява да умре. Яде плода на знанието, за да може да осъществи еволюцията (която революцията Fiat Lux! е отредила). Сложено е Дървото на познанието в Райската градина — ето каква е голямата нужда Божията човечност да даде чрез Човешката ни божественост знание! Значи Адам е сътворен, за да яде от Дървото на познанието, а след това да яде и от Дървото на Живота!
Небесният Адам е умът в насадения рай в Едема — във физическото ни тяло Бог е насадил ума. И праща Адам, след като е „сгрешил“, да обработва земята — в тялото си да прави рай. Астралът — Ева, е енергията за приземяването на ума — Адам. Човекът-астрал приземява човека-ум — астралът прави заземения, умът прави Земния!
А на човека е приписан първороден грях… Защото доктрината на Добродетелта се натрапва, а не идеята на Знанието, която може да придаде контраверсия на добродетелите. Това е голямата грешка в горните полета. Ако бяха дали знание на човечеството, тогава преценката за морал, която е доктрина на поведение, щеше да бъде по-стойностна. А щом Адам е искал да знае, го наказват. Защо? Защото онези, които са изграждали тази концепция, са знаели, че човекът е бог в развитие и следователно той като властник, който знае, ще пречи на Боговете, които искат да имат власт…
Затова: Защитете Небесния и Земния Адам! Трябва да бъде защитен човекът от премахването на стойността му — не да бъде утвърден! Не бива да позволяваме да му приписват грях за това, че иска да знае.
Пустинята на Изкушението е местото, където бе защитен Земния Адам, а в мистериалната среща на Голгота бе защитен Небесния Адам.
В какво се състои тогава тайната на човешката еволюция? В срещата между сътворения Адам и родения Иисус. Тази среща е предвара на срещата между Божията човечност и Човешката божественост. Така че има два основни члена в Конституцията на битието: единият е „Да сътворим човека по Наш образ и по Наше подобие!“, изречено от Божията човечност; другият е „Аз и Отец сме едно!“, изречено от Човешката божественост! Затова срещата на Голгота е между сътворения и Възкръсналия. Това е наистина голяма мистерия… Ето защо казвам, че Иисус Христос е живяно човечество и въплътена божественост! Защото Той е земен човек и Божествена осъщественост.
Това е тайната на Небесния Адам, който става Земен Адам. Небесният е донесъл на Земния образ и подобие. Човекът е заземен, но е и небесен! Затова, като съзнание слязъл и заземен, той трябва да се върне и да направи среща със своя Отец.
От тезата на Сътворението може да се разбере защо трябва да защитим в първично безбиографично битие Адам. (Човекът в определено време е имал безбиографичен стадий и бездомен покрив!) В идеята на Творчеството Божията човечност е казала: човек — по Наш образ, и по Наше подобие… Образът е наличието, а подобието — възможността! Същественото в идеята на Сътворението е Божието подобие, защото то е Кундалини, то е Диханието, което Бог ни оставя, за да ни различи, макар че казва: по Наш образ. Разликата с другите сътворени същества е, че на тях не е даден дори образ Божий. Човек и Бог са с един и същи образ! Бог не е сътворил по Свой образ другите същества, макар че в потеклото на поклонението имаме тотеми, които са божества. Но човекът е, който може да изповяда Бог; човекът е, който може да прави религия…
И този Небесен Адам какво прави? Дава имена на всичко сътворено. След този момент — когато дава имена, Ева излиза от него. (Още тогава от Адам е клонирана Ева!) Не Ева дава имената, а Адам, защото умът е огнеността, умът е онова, което характеризира света, в който човекът е поставен да господства. Когато Небесният Адам дава имена, именно тогава той прави социология. (И имената досега са едни и същи. Те могат да бъдат сменени, но чак когато Духовните вълни „сдобрят“ човека и Бога…) Така Небесният Адам има и планетна социология, и Конституция на битието.
След Сътворението Ева е изведена подобна на мъжа си, на Адам — нему подобна, не на Господа. Подобие взема от Адама — не е сътворена по Божий образ и Божие подобие. Така Ева носи белега, който е даден на Адам — подобието, носи Диханието, което го прави подобен. Без Диханието човекът няма Божията човечност! То е духовността, която може да се материализира! Диханието е пъпната връв на Небесния Адам! Така пъпната връв носи неразделната делимост — подобието.
Адам е андрогин. И затова той може от себе си да изведе Ева. Това е съ-Сътворителство, заложено като генезис в мотив себесътворителство! И оттук нататък Ева носи пъпната връв, която е правото на защита на социологията. Тя е, която носи вече единството. Пъпната връв е именно видимата връзка, по която човекът е бог. Майката и роденото вече имат контакта — тя го храни, тя му дава своята аура, тя изземва от неговата карма или чисти понякога своята карма. Колко много дадености стоят в тази взаимност — пъпната връв!
Ева извоюва бъдещето с раждане. Човекът получава привилегията да ражда — да ражда човек, чрез изведеното от него. Ето ви Земния и Небесния Адам! Този Земен Адам, който носи всичко небесно, трябва да утвърди поколение (като идея за сигурност за бъдещето), с което безспорно ще защити Божията човечност в себе си като даденост. Така планетната социология ражда идеята човекът да има деца. Те са една стратегия, а след това и една приложна тактика — да бъдат обучени и пратени в действие. Идеята за Адамовото поколение е потреба на един друг живот!
Приземеният Адам е съ-Сътворител, но е дадена още по-голяма идея — сътвореният трябва да стане и Съсътворител! Адам е първият сътворен — сътворен безспорно от плътта на планетата, но има Диханието на Сътворителя, което го одухотворява, дава му Път. Път, за да създаде инволюция, след което ще започне еволюция като съ-Сътворител. Инволюцията е Небесният Адам; еволюцията е Земният Адам! В кои измерения е Земният Адам? В измеренията на ума — дори да е във висшия му стадий. И кога този Адам може да бъде вече Съсътворител? Когато стане Синовност. Йерархията между Земния Адам и Небесния Адам се извървява с голямата идея съ-Сътворител и с великото тайнство Съсътворител! Следователно Адам е чаканото бъдеще в идеята на Сътворението на света!
Еволюцията не може да бъде отречена — тя има непрекъсната поточност до момента, когато Божията човечност може да одухотвори първичния Адам. И затова можем да кажем, че Адам се търси като бог, а Иисус се утвърждава като Бог! Небесният е вложен, но той трябва да се извоюва и да освободи Земния. И на Земния му дават възкресение, когато отново се връща към Небесния. Той може да възкръсне — вложеният Бог у него да възкръсне в идеята за Съсътворителството!
Имаме ли такъв образец в будността, която ни е дадена и която е осветила Пътя вече? Да, това е Пантократорът. Един образец, който сумира всичко: Пантократорът е най-висшият израз на една планетна социология! Той е Всемирна властност, неограниченият Бог. Той е едновременно, бих казал, една лична съдба, една социална пътност и една Божествена даденост! Това е Универсална даденост, Посветеният, събудил Всемирното съзнание, Всемирната сила у Себе Си… Ето колко дълбоко е дарението, което човекът е получил от своя Творец!
Какво рече Адам? Гол съм, Господи! — Като си гол, ще ти направя кожени дрехи. Дава му последната спирка на инволюционните тласъци — дава на сътворения нова физическа плът. Чрез какво я получава човекът? — чрез Дървото на познанието. А чрез Дървото на Живота ще си съблече кожената дреха и ще трябва да потърсим — смъртен ли е Адам? Ако кажем, че Адам е смъртен, тогава няма да можем да обясним защо Иисус възкръсва. Има умиране, но мъртъв Адам няма! Защото има и прераждане, има и възкресение!
Животът има един лик — Бог в човека и човекът, изразяващ Бога!
Повеление 3. Осветена бъдност е вече Пътят към Дървото на Живота!
Това е вложената възможност! Част от голямата идея да крадете бъдеще — да крадете идеи, които носят бъдеще! Но тайната, като вложена даденост в идеята на Сътворителството, е, че то, бъдещето, е йерархирано с една знайност — на Учението Път на Мъдростта! Това Знание носи осветена бъдност, която ви дава плод от Дървото на Живота. Предназначението на човека е да яде от Дървото на Живота — този Път му е осветен, но преди това трябва да има осветена молитвеност.
Плодът на Живота е най-съществената тайна — за единство с Отца. А човекът бог в развитие е подготовка да се живее в Бога! Това е осветена бъдност — идеята за Единосъщието! Но човекът трябва да мине през Голгота, Разпятие, Самокръщение, Възкресение, Възнесение.
Още в Сътворението е оставена потребата от плода на Дървото на Живота. Но за да се осъществи това велико тайнство, дойде Духовната вълна на Мъдростта — с Вълната на Знанието вече сме дарени с правото да ядем плода на Живота!
Осветена бъдност е вече Пътят… Бъдност! Но осветена, защото сте дали Знанието на Учението Път на Мъдростта и сте наясно кой Адам сте — Небесният и Земният. И тогава може да надкрачите един миров страх, да създадете една нова планетна социология и да извървите този Път, за да отидете до Дървото не на познанието вече, а на Живота. За Дървото на познанието имаме опит — Адам и Ева се опитват да ядат и са наказани… Но сега Знанието освобождава и Адам, и Ева. Тогава наистина е осветена бъдност да откраднем не, а просто да си вземем плод от това Дърво на Живота. А винаги е имало единици, които са яли от плода му и са създавали култури…
Дървото на познанието е мистерията на човека, Дървото на Живота е мистерията на света! Умиране има, но хората не познават идеята за смъртта, която крие тайната на безсмъртието. Умиране има — цялата природа умира в дадени сезони и се ражда отново. Умират животни; умират природни феномени; умират звезди и пр. Но те нямат смърт, защото нямат прераждане в смисъл, че имат колективна душевност или стадна енергия, не индивидуализирана. Индивидуализираната енергия носи правото на смърт! И това е вече в човека. Дори и ангелите, понеже нямат еволюция (те са по-ниска йерархия от нас), не могат да имат смърт! Право на смърт има само човекът!
Смъртта е поведение на индивидуализираната духовност. Ето защо смърт, чиято тайна е безсмъртието, може да прави само човекът. Огънят на безсмъртието е Кундалини! Адам носи Диханието на своя Сътворител. Той знае бъдната осветеност и отива да яде плода на знанието, за да умре. Това е осветената бъдност. Когато умът — Адам, е обслужен от астрала — от Ева, са изпратени да обработват земята, физическата си материя да обработват. Човекът взема плода на познанието и вече има еволюция и смърт, но пред него стои Дървото на Живота — има смъртта като безсмъртие!
Идеята за безсмъртието се съчетава с това, че ставате Единосъщни с Твореца си — в тезата за Съсътворител. Още изначало Змията-Огън — тази вложена причинност, събуждайки нашата интуиция, е казала: Не, няма да умрете; но Бог знае, че в деня, в който вкусите от плодовете на знанието, ще ви се отворят очите, и ще бъдете като богове, знаещи добро и зло. Ето йерархията на тези, които са ръководили отвъдното — йерархията им е богове, които знаят що е добро и зло. Това е йерархията им — не са Абсолютът, дори не са и Онова, Което наричаме Бог. Тази йерархия разпределя правото на живот — но в нисшите полета. А човекът в себе си носи Диханието, което е повече от всяко нисше поле, макар той във висшите да не работи още. Но щом е ял плода на доброто и злото, той е като боговете. А от Дървото на Живота когато яде, Бог казва: Ще заживее вечно. Именно Възкресението е демонстрираната и овладяна безсмъртност, то е знакът, че сте яли плод от Дървото на Живота!
Щом Сътворителят пази Дървото на Живота, коя е била загрижеността Му тогава? Неизвървеният Път. Значи Пътят трябва да се извърви — с жертва! И ако тя не е осветена, може да доведе до отрицание. А съблазънта за вечност не е най-добрата, с която човекът може да тръгне в пътя на себеосъществяването, защото вечността е статика. Пътят до Дървото на Живота е динамика, която трябва да изходите, а Единосъщието е динамика, която трябва да осъществите! И понеже Бог Го е било „страх“ Адам да не извърши посегателство, поставя херувим и пламенен меч, що се обръщаше, за да пазят пътя към Дървото на Живота. Херувим — не ангелска, не архангелска, а по-висша йерархия поставя… Но не е достатъчен херувимът — постави пламенен меч, що се обръщаше… Какво значи „пламенен меч“? Кундалини!
За поносимостта на Кундалини се работи с хилядолетия. Защото този Огън може да ви унищожи в един миг, ако не сте подготвени, а искате да правите сензации. Пламенният меч се обръща — върти се във всички посоки… Кой има Всемирно съзнание? Онзи, който има събудения Кундалини — само в това съзнание ние гледаме отвсякъде! Това е огненият меч, що се обръщаше.
Следователно има основание да се пази плодът на Дървото на Живота, защото иначе човек ще изгори, ще умре от енергията на събудения Кундалини, когато още не може да я трансформира. Огънят е силата на Живота! И когато човекът победи Астрала и Ментала, тогава започва да живее в Причинния свят. Човекът да живее — не само Бог! И оттук е тайната — може ли човек и Бог да бъдат едно и също!
Адам много пъти може да е сменял лика си в присъствие на тази планета, но не е сменял това, което се нарича „образ и подобие“. Еволюцията го е поставяла в различни изпитания и някой може да каже, че той понякога се е губил. Но никога не е губил Диханието!
Екзистенцията на Бога не е умът, дори не е и душата, а Духът! И виждате, сложен е в християнството Светият Дух. А Светият Дух е човешкото название на енергията за еволюцията в света на духовното! Но трагедията на човечеството е, че блаженствата на Рая го удовлетворяват и то спира своята еволюция. Къде е Причинният свят, къде е интуицията, къде е Духът…
Умът в неговата нисша или висша йерархия е създавал битие. Онова, Което е създавало не живеене, а Живот, е оставало само в храма на почитанието — че над всички има Някой. Менталният свят, умът, е нещото, което носим, което го имаме като врата към екзистенцията, но това не е още Духът. Духът ни дава Живота. А Животът е повече от живеенето! Защото живеенето може да го пожертвате, но енергията от Дървото на Живота остава.
Когато се яде плод от Дървото на Живота, този плод създава друга култура. Той извежда онова, което е вложено — извежда Диханието. Тогава Кундалини ще ни дава светлина и сами ще си светим (както е подсказано в Откровението на Иоан). Не може тялото в неговата ритмика да бъде властно над събудения бог — като Дихание у нас!
Животът е Бог в Еволюцията!
Така че защитете Земния Адам — умът, дайте му право да яде от Дървото на познанието; защитете Небесния Адам — подобието, дайте му правото да яде от Дървото на Живота!
Пътят на човечеството вече не е дали ще се раждат събития, които правят история, а дали ще се осъществява служение. И не добродетели за съжителство, а Знание за предназначение! Това са водителства от енергията на Духовната вълна на Мъдростта. Бъдещето се създава и Създателят не трябва да се смути от Своето бъдеще!
Вашата отговорност и приложна воля са да дадете Знанието на Учението Път на Мъдростта; да дадете правото на Земния Адам да прави своята социология; да дадете вътрешното величие на Небесния Адам да изходи своята Голгота. Тогава наистина Осветена бъдност е Пътят към Дървото на Живота!
Само тези, които ядат плода от Дървото на Живота, могат да утвърдят поисканото от тях право чрез Молитвата на Мъдростта: Отче наш, научи ни живи да бъдем в Тебе!
Мировото служение е в една Конституция на битието, в която стои:
Аз и Той сме едно!
и е в една планетна социология, в която стои: Няма зло, има нееволюирало добро! Родителната им същност е Учението Път на Мъдростта: Път на утробите; Път на служението; Път на безсмъртието!