25-то Послание (2002 г.)
На бдение в Космичния храм в часа на благодатта Планетният Логос рече:
Деца на Деня, вие сте Мирова необходимост и историческо битие!
- Знайте, че Сътворението е идея за човека, когото трябва да надмогнем!
- Знайте, че Истината е победена съдба от Човешката божественост!
- Знайте, че Животът е Себеосъществяващият се Бог — изведена Божия човечност!
Господи!
- Научи ни чуждата вина да не приемаме за своя невинност!
- Позволи ни да живеем потребата от своя събожник!
- Роди ни отново — за приложна молитвеност!
Амин!
Това е Послание на Приложната Молитвеност
Върховното тайнство, което човекът изповядва, е молитвата. Тя е безмълвната връзка с Бога, за която вече не се иска олтар вън от нас, а само потребата на Човешката божественост във великото ѝ служение за Божията човечност. Затова и Посланието (за 2002 г.) кръстих Послание на Приложната молитвеност — приложна молитвеност в светостта на вътрешния ни храм. Приложността винаги трябва да бъде съпроводена с молитвеност. Молитвата е акт, който може да се прави много пъти на ден, но молитвеността е непрекъсваемо състояние.
Ние искаме да променим света — това лежи в Посланието. Именно приложната молитвеност е създавала и изграждала в хилядолетията приложната култура. Тя е потребност, за да може да се изгради взаимност с Бога и така е създавала поведение. Тази приложна култура в историята на човечеството е отработвала формули на обучение, придружавала е всяко поведение и отиване до олтара, за да се намери път за осветяване. Тя е правила обучение или това, което в религиите се нарича обред, а в категориите на посветените — посвещение.
В поточността на историческото присъствие приложната молитвеност е шествала във всички сфери и във всички йерархии. Формирана или не, но крайно необходима, за да може човечеството в своята еволюционност да прави култура, разбира се, в сферата на това, което ние йерархирахме като доктрина на Духовните вълни.
Именно затова Посланието започва с една особена ритмична енергия, която създава аурата на нашата планета, с оглед бъдната възможна йерархия на осъществяване на човека.
Призив: Деца на Деня, вие сте Мирова необходимост и историческо битие!
Учението Път на Мъдростта не е тактика, то е стратегия! Стратегията на Мъдростта е Мирова идея, а тактиката ѝ е енергия, която създава приложна идеология. Ето защо в идеята на стратегията Децата на Деня са една Мирова необходимост, а в приложната воля на тактиката те създават историческо битие. Като Мирова необходимост те носят отговорност в размера на своята йерархия и посветеност, а като историческо битие те вършат с приложна воля служение в изграждане на бъдещето. Но те имат и лично битие — като пристан на бъдността!
Децата на Деня като Мирова необходимост не са предмет на национална воля, а на планетна принадлежност — защото предназначението им не бива да бъде откраднато в граници. Прозвището Деца на Деня не е вотирано, нито е декларация. Те не са воини, които водят битка, нито апостоли, които трябва да направят вестителство; те не са и онези, които в ковчега на Изида трябва да престоят три дни, за да станат посветени…
Децата на Деня не обслужват даден расов или кръвен принцип, нито нравствени таблици и добродетели, а са универсалност. И това прозвище Мирова необходимост е една концентрирана енергия на Мировото съзнание!
Човекът е Богонеобходимост, а Бог по същина е Мировост. В тази именно дълбока тайна на своето Мирово присъствие като необходимост вие извървявате и осъществявате историческо битие или историческа страница на човека. Защото само чрез човека може да се освидетелства присъствието на която и да е тайна на Мировото сътворение!
Личността, която само еволюира, не може да създаде историческо битие. Историческото битие е на онзи, който е изходил един голготски път без жал — имал е лично битие; който се е саморазпнал — направил е социално битие; който е взривил втората си утроба, утробата на земята — за да отиде в Мирово битие! Затова, когато направите историческо битие, вие сте Мирова необходимост.
Така че тайната на това Послание е необходимостта на световността от вас. А това е будността на времето, будността на Третото хилядолетие! Вие имате задължението да свалите Мировия хляб на Мъдростта в трапезата на всекидневието, за да осъществявате историческо битие. Отделен е въпросът кой колко може да вземе. Затова много е важно вътрешните ви антени да бъдат захранени, за да можете да приемате енергиите както на планетата, така и на социалната даденост.
Два фактора правят историята — Сътворението и Знанието; две сили обуславят битието — Любовта и Смъртта! Два фактора и две сили хранят осъществяването, т.е. приложната молитвеност.
Проблемът вече е в Знанието. Учението на Мъдростта не е услуга на удовлетвореността, а е Път на прозрението. И в Молитвата на Мъдростта е казано: Научи ни! Знанието ще съпровожда вече историческото битие на човека. А силата, наречена Любов, ще храни еволюционната ви всеотдайност до жертва — до силата на смъртта, водеща ви към безсмъртие!
Историята не всякога е достоверен свидетел и затова казвам, че
фактите са гробари на истината! Фактът трябва да се дебушира и да се изведе енергията на Мировата присъщност, на Сътворителя в идеята Неговото сътворено дете да Му върне благодатния дар — Син Божий!
Децата на Деня имат Знанието, което променя еволюцията; Знание, с което в отговорност се извежда човекът, за да освободи место за Богочовека!
Децата на Деня са взрив и път!
За този, който не е разбрал, че неговата Човешка божественост е проекция на Божията човечност, Повеленията в Посланието биха звучали много странно.
Повеление 1. Знайте, че Сътворението е идея за човека, когото трябва да надмогнем!
Започва се с Мировата идея, с Мировата цялост — Сътворението. Щом е казано: Да сътворим човека!, значи съществува Божия човечност! Но онова, което извежда Човешката божественост, за да се свърже тя с Божията човечност, е пулсът на еволюцията, предоставен ни, защото човека трябва да го надмогнем!
Преди да се създаде човек, е трябвало да се даде енергия за човек! Затова в Битие е казано: Да сътворим човек по Наш образ, (и) по Наше подобие! Образ и подобие е идеята за човек, който е трябвало да погълне духовна енергия и тя да го физиономира; енергия, която да го постави от сътворение в творчество. Ако нямаше енергията Да сътворим човека!, не бихме могли да кажем, че с духовността си трябва да надмогнем сътворения. Трябва да се освободим от онова, което милиони години у нас е водило битка да ни направи човек!
Безспорно човекът може да бъде надмогнат — Адам е надмогнат в Христос! Сътвореният е трябвало да изходи пътя до освободения — Христос освобождава Адам — сътвореният е надмогнат!
Сътворението е вложило в човека Богоподобието, като възможност за неговото осъществяване!
Повеление 2. Знайте, че Истината е победена съдба от Човешката божественост!
Човекът трябва да има духовната реалност, чийто белег безспорно е Истината, която, както рече Христос, ще ви направи свободни. А Свободата е единственото Битие — Свободата да живеем в Бога! Истината, като част от победената съдба, за да ви направи свободни, ще трябва да я изтръгнете, да я вземете от Човешката божественост у вас. Тази божественост е, която ще води битка за свобода от съдба; тя е, която ще ви дава Истината, защото знае тайната на Сътворението.
Може да направите надмога над съдбата, защото съдбата е съпровод на еволюцията, а не същност. Тя е еволюционен стадий на човечеството — повоят на съдбата е ограничение в идеята за свобода — и трябва да я освободите. Съдбата е промеждутък между човека и събожника! И ние я наричаме човешка, защото тя не е надвластна над събожниците!
Именно Истината позволява победа над съдбата в еволюцията. А Човешката божественост е, която може да ви даде познание в необходимостта да търсите Божията човечност. И затова не казваме, че Истината е победена съдба от Божията човечност. Божията човечност, т.е. Диханието, може да ви даде вече Живот!
Истината е пулс на интуицията! И тя ще бъде изведена чрез будността на Човешката божественост с победата над съдбата. Будността може да е и рефлекс, но тя ви дава правото да осъществявате живеене. Затова знанието трябва да ви доведе до прозрение, което дава истина и ви прави будни, а будността е събуден бог у вас.
Будният човек е един събуден бог!
Повеление 3. Знайте, че Животът е Себеосъществяващият се Бог — изведена Божия човечност!
Животът тръгва от онова, с което започва Творецът: Да бъде Светлина! После Бог сътворява човека и му чертае огледалото, наречено истина, където да вижда — да вижда извървения път, двубоя между Дух и материя.
Животът е Себеосъществяващият се Бог! Другото са изживени актуалности, с които сме се осъществявали в идеята на Боготърсенето — изграждали сме поведение, правили сме поклони пред образите на преходни божества, на които сме давали характеристика…
Знанието, че у нас е Богочовекът, е вече достатъчно силна воля с енергията на Мировата даденост да се огледаме в океана на Живота. Да се видим като капка, която е цялата Божественост, за да можем да кажем, че човекът ще стане единство с Божията човечност — че Човешката божественост ще се себеосъществи. Възможността на човека е да стане Сътворител!
Имате право чрез Човешката си божественост да познаете Истината. Оттук ще дойде Свободата, която е Живот — изведена Божия човечност!
Така се изгражда великото тайнство на това Послание: Сътворение, Истина и Живот! — този велик триъгълник! (А културата на символите сложи в Триъгълника окото на Отца.)
Животът е себенадмогнатото Сътворение, огледалната тайна на Истината и Себеосъществяващата се Божественост!
В Посланието на Приложната молитвеност това, което прави пълната иконография на душевната ви потреба, е вътрешното търсене, с което винаги ще казвате: Учителю!, Господи!
Искане 1. Научи ни чуждата вина да не приемаме за своя невинност!
Не можете да направите принос към онова, което се нарича надмога над човека, ако в чуждата вина вие не съзрете своята. И не приложите воля да освободите, да енергeтизирате виновността в идеята за свобода. Не можете да бягате само в своята лична потреба, защото отговорността не е йерархия за лична награда!
Каква грандиозна, вулканическа взривност е да не приемаме чуждата вина за своя невинност; каква будност в отговорност е това — че сме участници, а не неучастници! Не правим вече поведение на изпълнен дълг, а имаме отговорност, защото не е вече проблем на поведение, което е нравственост, а е проблем на знание, което е служение. Учението Път на Мъдростта предоставя тази нова огнена земя — служение без Себе си! Изява на Човешката божественост, дарена от Божията човечност! В това служение извеждаме събожника.
Вината не може да бъде само на вашия събожник, а вие да сте само невинници. Събожникът не е принудителната сила да се обича т. нар. „враг“; не е расовият принцип, че другият не е в твоето покръщение; не е тотемът, който е на другото племе… Идеята за събожника ви дава основание вината да приемате за своя отговорност. Това е вече част от йерархията на будността, защото отговорността е събуден Бог в човека! В този път човекът трябва да се научи не да бяга с прозвището на невинния, а да сътрудничи на еволюцията „няма зло, има нееволюирало добро“. Ако другият има вина, нека я нахраним с енергията на горивността, за да израсне доброто, а не да търсим недостатък. По този начин ще смъкнем дрехата на грешника. Така и като личности, и като изживели колективната отговорност, и като Мирова необходимост създаваме свят на взаимна отговорност пред олтара на Онзи, Който каза: Да сътворим човека!
Без идеята на Сътворението не бихме могли да правим извод що е човекът. И идеята да няма чужда вина, която да е наша невинност, идва от взаимността между Сътворителя и човека. Нямаме правото да забравяме, че сме съ-Сътворители! Живият Бог у нас ни прави съ-Сътворители и събожници в еволюцията. А когато няма да сте подвластни на принципите на еволюцията, цялата ви енергия вече ще е друга — ставате Съсътворители. И тогава бихте разбрали, че светът сте вече вие. Но отговорността за неговите грешки не е Мирова, а лична!
Отговорността определя приноса във Всемирната съкровищница!
Искане 2. Позволи ни да живеем потребата от своя събожник!
Ето как може да се приложи Мъдростта! Имате вече Книгата на Живота, която е олтарът, а ето ви и обреда: да живея потребата от своя събожник! Вие не сте отработили още магиката да го живеете. Но тогава, когато поискате своята легитимация, трябва да знаете, че тя винаги е един промит негатив на този, когото сме наричали в миналото „чужд“. Изходили сме пътя на онова, което е наричано враг, неприятел, неудобен… а сега е един събожник. Това е магиката във вътрешната ви лаборатория. Така правите прощение с нехармоничната си взаимност към божествеността. Взаимност между събожници — това е бъдещето! Бъдещето е събожникът да осъзнае себе си в признание на другия.
Приложното състрадание — състраданието, станало милосърдие, е потреба да живеем със своя събожник. Ето защо всички морални таблици ще трябва да бъдат отново дефинирани не, а отново енергeтизирани с друг разряд, с друг волтаж на Божията човешка енергия. Това е родената необходимост, която може да бъде казана само в Учението на Мъдростта!
Събожниците имат скàла, в която изграждат човека-Бог. Връхната дреха на Съсътворителя е събожникът! Защото тя е тъкана не от ръцете на човека, а от събудения Бог у човека!
Събожникът осъзнава себе си в признание на другия!
Искане 3. Роди ни отново — за приложна молитвеност!
Кога е бил роден човекът, за да се иска отново да бъде роден за една приложна молитвеност? Адам е сътворен. Във великата му болка за взаимност на търсене — в него вложената Божия човечност как да изведе Човешката божественост — има един върховен момент, в който трябваше да му се позволи да ражда. Извеждат от него първата утроба — Ева, т.е. живот, за да има поколение човечество, да има Адамово поколение. Оттам започва неговото раждане, раждане с потребата на онзи фактор, който прави историята — Знанието.
Заради знанието сме пратени в реката на еволюцията, за да можем да извършим битката за очовечване. Но трябва в нас да се извърши и битката за обожествяване. Следователно трябва да се родим отново — за приложна молитвеност, а не за добродетели. Създават се културите на Сътворението, на Митологията, културите на Правдата, на Любовта, но те са добродетели — не са прозрение! И тогава трябва да се родите отново, за да свържете Божията човечност с Човешката божественост.
Роди ме отново… Няма възраст за раждането на божествеността — има будност! Ако човек не осъществи тази будност в едно свое земно съществуване, той не е роден за приложна молитвеност.
В по-голямата част на своето историческо битие хората са правили молитвена приложност — изхождали са от молитвите (които се сменят). И има основание да се дойде до молитвеност, защото тя носи в себе си възможностите да осветява приложността. Приложността е чинно, на колене поведение, а тази велика тайна — молитвата, ще трябва да бъде направена с нейната вътрешна светлина. Не да отивате в храм, за да правите молитва, а да правите молитва заради светостта ѝ — това е приложна молитвеност! Тя е, която ви осенява. Не да приемате причастие вън от вас, а да сте съпричастни с олтара вътре у вас!
Приложната молитвеност е невнятност!
Една тайна има в Посланията с Повеления и Искания — че има съпоставки. В Посланието на Приложната молитвеност е казано изначало в Повеление 1: Знайте, че Сътворението е идея за човека, когото трябва да надмогнем! и след това в Искане 1: Научи ме чуждата вина да не приемам за своя невинност! Повелението е в идеята за Сътворението като идея за човека, а Искането е нравствена преценка. Значи Сътворението крие в себе си потенциалната възможност, че човекът може да стане Бог и събудената отговорност да няма невинност към този, който е вън от него.
Втората съпоставка може да я видим между Повеление 2: Знайте, че Истината е победена съдба от Човешката божественост! и Искане 2: Позволи ми да живея потребата на своя събожник! Значи Човешката божественост трябва да даде свобода от съдба, но човекът трябва да бъде надмогнат с идеята да живее потребата от своя събожник!
И тогава ще видим следващата съпоставка между Повеление 3: Знайте, че Животът е себеосъществяващ се Бог — изведена Божия човечност! и Искане 3: Роди ме отново за приложна молитвеност! Ударението е, че себеосъществяващият се Бог е в идеята Живот, и тогава — Роди ме отново…
Приложната молитвеност на Мъдростта е предпоследната страница в необятното съзнание на човека, където се разхождат сенките на миналите приложни култури!