23-то Послание (2000 г.)
01.01.2000 година е Първият ден на Третото хилядолетие! На бдението в Мировия храм в часа на благодатта, Планетният Логос рече:
Бях, за да Ме няма! Няма Ме, защото Бях — Възкресението!
- Дайте на света името на Богобъдното изповедание, разжарете огъня на знанието и тръгнете в пътя на служението!
- Кажете на човечеството къде е храмът на Мъдростта и защо новият олтар е Книгата на Живота!
- Осъществете зримия теогон като съдбовно присъствие и чакано предназначение на Третото хилядолетие!
Господи!
- Научи ни да изведем пленника от себе си и познаем освободения!
- Нека спрем олтарите на жертвоприносите за грях!
- Благодарим на Мировата воля, че ни събра в Третото хилядолетие като Деца на Деня!
Амин!
Това е Послание на Присъствието!
Зримият теогон е нова йерархия на съзнанието!
Посланията са сърцевината на Космичното същество! Те са пулс от Него. И благословът, който Посланието — за 2000 г., предоставя във волята и в пътя на Децата на Деня, е, че имат радостта на Присъствието в Него! Защото битието на зримия теогон в идеята на присъствие е обожествяването!
Всяко Послание гради възможности да се понесат енергии, които Небето щедро дава. Тези енергии човекът или несъзнателно разпилява, или овладяно прилага в услуга на Мировото си присъствие. Посланията са част от редовете на голямата Книга на Живота, на едно Космично предназначение за човечеството на тази планета, извеждайки го в потребата до това, което Учението Път на Мъдростта предоставя в дълг на бъдността!
2000 година носи 2-ката, която е утробата на Всемирността. Утроба на всички енергии, с които Всемирността се осъществява във време и пространство.
Затова Посланието е наречено Послание на Присъствието, защото реално и мистично присъствате при раждането на Третото хилядолетие. И това Присъствие много пъти ще го викате, много пъти то ще излиза като зримост…
Правото ни на Присъствие е от присъствието на Бога у нас, изведен на живот, и е присъствие наше в Бога, повикано в служение! Затова зримият теогон ще бъде болката на Третото хилядолетие. А тя е част от голямата битка между мисълта и откровението. Но тази битка не се измерва с години — тя се води с жертви и отговорност!
Вашата отговорност е отговорността на бъдещето! И оттук, избродили столетия в различни свои служения, всеки от вас е чакал да го призове един нов храм — храмът на Мъдростта. Това е най-богатият дар, който можехте да имате! Той може да не се усеща или съзнава, защото човекът е много всекидневен, но не може да се отречете от една вътрешна радост на тази благодатност, с която сте извикани на присъствие в Третото хилядолетие!
С Посланието на Присъствието вие присъствате в Мировата даденост. И с него ви е изпратена вестта на едно велико откровение!
Призив: Бях, за да Ме няма! Няма Ме, защото Бях — Възкресението!
Това е Мирово знание от Мировото съзнание; това е Пантократорска тайна. Бях, за да Ме няма! е повече от една интимност. А интимността между човека и Бога е зародена още когато Бог ни дава Своята същност чрез Диханието, с което ни прави Богоподобни. Този „Бях“ у нас е вложеният Бог. (И Христос свидетелства за Своето присъствие в Сътворението — Христос, не Иисус, който е личността.) А благодатта на пробудеността ни дава основание да твърдим, че сме били всякога.
Сложена е и една друга идея: Няма Ме, защото Бях — Възкресението! Възкресението е една от най-великите тайни, защото то е следгробна властност. Който не може да победи материята, не може да говори за Възкресение! Човекът като богозримост в еволюцията не може да отрече материята, но трябва да я одухотвори! За да направите Възкресение, трябва да бъдете, да се осъществите. Значи, трябва какво — Бях!
Възкресението е знакът на Единосъщието, то е знакът на Синовността. Ето защо: Няма Ме! Личността се губи, когато сте единосъщ с Отца. А възкресение носи всяка смърт. Тайната е в смъртта да виждате живота и да се победите, защото смъртта в същината си крие безсмъртие. Тя е само свидетелство на това, което е: Бях, за да Ме няма… но Бях, защото Съм. И може да бъде осъзната тази цялост на единство между живот и безсмъртие. Безсмъртието е реалност чрез идеята на Възкресението!
Възкресението е проблем вътрешен и всеки ден можете да възкръсвате. Трябва самокръщението да ви е енергия за излизане от гроба. Но кой е гробът ви? Вашата плът. Ако се научите да се самокръщавате, лесно можете да я пръскате и събирате. Идеята за Възкресението е идея на Самокръщението! Това е Пътят. Пътят е Божието Дихание — то е пъпната ни връв с Бога!
В тази странна тайна на посланичеството Бях, за да Ме няма! човечеството е минало през реката на забравата. С хилядилетия този „Бях“ у нас е предоставял Своите енергии на онова, което наричаме homo sapiens, ecce homo, напомнял е понякога за homo deus… Защото е трябвало да се изтъче дреха на едно свещенослужение, на първожречество, с което се поема олтарно служение — заради самата идея на бъдещето. И след това ще дойде бях Възкресението, бях Битието!
Феноменът на Възкресението е реален и точно това изразява: Той беше и Го няма — докато не Го изведем, докато не Му дадем Път, докато не направим признание за историчност! Но във великата тайна е потребността за бъдеще — Той е бъдещият; Той е, Който чака!
Възкресението е тайната на Откровението!
Повеление 1. Дайте на света името на Богобъдното изповедание, разжарете огъня на знанието и тръгнете в пътя на служението!
Не може да не се иска да дадете на света името на Богобъдното изповедание. Не казвам вероизповедание, защото то е статика — извървяването на Пътя е динамика! Богобъдната изповедност не е проблем на вярване вече — изповеданието няма да се ограничи в религиозна вяра.
Мъдростта не носи земното притегляне. Макар че трябва да работи с децата на земята, тяхната трапеза е отвъд земята. А отговорността им е: разжарете огъня на знанието… Тази взаимност: изповедание — знание! Знанието на вътрешното откровение — не на отражението на очите, не на умолентата, която промивате, а на интуицията като откровение, на причинността като идея на Сътворението. Това знание ви дава основание вече да влезете в пътя на служението, което е път на обожествяването, а не на обезгрешаването на човека (както проповядваха предишните доктрини).
Затова тръгнете в пътя на служението! А никой не може да извърши служение със Себе си. Човекът — това величие, трябва да освободи место на Бога. Виждате какъв голям обрат в културата на човечеството извършваме — егото е свършило! Тогава може да станете Мирова жертва.
Служението е Бог в живот!
Повеление 2. Кажете на човечеството къде е храмът на Мъдростта и защо новият олтар е Книгата на Живота!
Всеки трябва да освети олтара си, а този олтар има една голяма тайна — Книгата на Живота! По-голяма революция едва ли може да се извърши в света на предметността, в света на културите на човечеството! Не може да останем пред олтарите на миналото. Ние открихме за Третото хилядолетие дверите на храма на Мъдростта, чийто храмов надпис е:
Няма зло, има нееволюирало добро!
Никоя култура досега не класира еволюцията на човечеството като идея за обожествяване. И тогава, когато Учението Път на Мъдростта иззижда храм без догми и създава потреба от тайнства, които не са верига, а служение, то ни осветява в идеята на този нов храм. Къде е той? У нас.
Няма храм без олтар и олтар без обред! Но обредът е жертвопринос. Какво трябва да направим тогава в храма на Мъдростта, какъв е жертвоприносът там? Да жертваме Себе си — за да не обслужваме своя егоцентризъм и тщеславие!
Къде и пред кого ще дадем обет за великото служение? Пред Книгата на Живота — съзнанието на Бога! Затова човек трябва да знае къде е храмът на Мъдростта, да намери лист от своята Книга на Живота. Кой колко може да прочете, кой от коя страница ще вземе, е проблем на посветеност и готовност за жертва. Имате този нов олтар, защото можете да минете прага на работата в идея на служение. А в тази йерархия се минава през битки — за обикновеното се работи, за достойното се страда, за великото се жертва, за божественото се възкръсва!
В храма на Мъдростта олтар е Бог в човека!
Повеление 3. Осъществете зримия теогон като съдбовно присъствие и чакано предназначение на Третото хилядолетие!
Съдбата даде своята благодат, определяйки Третото хилядолетие като плът и Дух, като трапеза на присъствие и служение. Човекът е Богонеобходимост — зрима Богонеобходимост! А зримият теогон е наистина едно надсловие на Третото хилядолетие. Да вършите служение, значи да осъществявате зримия теогон! Тогава можете да разберете това, което се нарича съдбовно присъствие, и да знаете тайната на чаканото предназначение. Няма карма, която да не може да бъде променена, и няма предопределение, което да не може да бъде отхвърлено — същественото е идеята за предназначението! Внесената тайна в предназначението на човека е Диханието, с което Отец го прави подобие!
Безименна е енигмата на повиканите в реално присъствие и живот души, отработили битие на минали през жертвените си клади посветени, за да бъдат точно в това велико поселение в Третото хилядолетие! Те идват с едно минало вътрешно обучение и приложност, изграждайки своята божественост. Тази тайна е, с която зримият теогон трябва да изходи една съдбовна идея за присъствие. На малцина в хилядите години се е случвало да сложат белег на присъственост. Иначе хората съществуват и се отбелязват. Имат си и стени на плача, но в съдбовното си присъствие сега трябва вие да бъдете над скръбта. Отдавна мина трагичната участ на човека да живее под скръб и стена на плача!
Ето тези избраници, тези белязани Деца в Третото хилядолетие получават своето Послание като служители и като чакано предназначение. А предназначението носи вложена тенденция за Всемирно служение. Извикани сте, чакани сте — белегът ви е сложен! Трябва да отведете своето събратство в ново изповедание и нов храм — в храма на Мъдростта!
Когато отработвате плана на своята битка за Себе си като зрими теогони, трябва да се съобразите със съдбовното си присъствие, трябва да дадете отговор на чаканото предназначение и, в края на краищата, трябва да се осветите. Това е голямата битка — между образа и подобието, между утвърденото и раждащото се; битка за цялостна жертва в служението, защото всичко е Едно. Тази битка е всекидневна…
Валентността зрим теогон вгръща човечеството в единство!
Затова са Исканията — те са потреби на личното присъствие, с които вие се обвързвате в обетност.
Искане 1. Научи ни да изведем пленника от себе си и познаем освободения!
На човека в идеята за ограничението — от страх, че не е съвършен, и от внушения догматичен факт, че е грехопаднал — не се позволява да се усвои като свободен. Разбира се, посветените са знаели що е свобода. Затова тайната тук е — да изведем пленника от себе си, т.е. да изведем вложения Бог у нас, който търси Себе Си!
Човек трябва да има достатъчно кураж да отключи клетката на пленника и да познае свободния човек — осенения от изведения Бог. Да познае свободния, а не покорния; божествения, а не роба. Не е въпросът само, че можете да изведете пленника, въпросът е да дадете на човека престолнина и причастие, за да го направите свой събожник!
Събожникът е Бог, когото търсим в себе си, изведен в лицето на другия!
Искане 2. Нека спрем олтарите на жертвоприносите за грях!
Олтарите на жертвоприносите за грях са една от най-тежките вериги на човешкия род, сложена под различни форми. В продължение на хилядолетия държат човечеството на този пристан — да принася жертви за греха… Тази власт, която има грехът върху съзнанието и битието на света като култура, е нещо по-силно и от земното притегляне. Тя е, която го е научила да държи главата си надолу — защото е грешен; тя е, която не му позволява да погледне към Небето и да изрече името на Бога… И само жрецът е можел да влиза в олтара. А ние искаме човекът да чете Книгата си на Живота! Ние не търсим прошка — търсим събудено битие, защото искаме да изгорим жертвеника на греховете. Да спрем тези жертви!
Идеята за грешния, макар и да е била необходимост, е част от еволюционната беда. Идеята за страха е в основата на жертвоприносите, но знаещият е свободен от страх. Страхът може да ви прави съобразителни, но не ви прави богооткровени. Богооткровението е несъвместимост с реалностите — то сменя реалности!
Пред олтара на Мъдростта жертвопринос са страстите и невежеството!
Искане 3. Благодарим на Мировата воля, че ни събра в Третото хилядолетие като Деца на Деня!
Хилядолетията са цикъл, в който са вложени потенциалните енергии на десет века. И точно тук е мощта на Децата на Деня — несмутени, че ще свърши благодатта. Защото, ако благодатта на един век — дори белязан със знак — може да свърши, благодатта на десет века не може да бъде изчерпана в едно наше присъствие, в живота на една само личност. Това е голямото благоволение, това е и голямата наша благодарност към Мировата воля — в настоящето да вземем енергиите на хилядолетието! И тогава, щом храмът е вътре у нас, няма нищо страшно, че утвърждаването на тези енергии може да продължи стотици години.
Учението на Мъдростта, което йерархира Духовните вълни, предоставя правото, че може и трябва да дойде след него друго Учение. Вратите са отворени, защото еволюцията не може да спре със зримия теогон. Ще дойде овладеният теогон, ще дойде осъщественото божество. Когато човекът-Бог се възземе в своето реално съществуване в Духовната вълна на Свободата, ще има Живот. Затова казвам, че
Бог не се доказва, Бог се живее!
Трябва наистина да благодарим на Мировата воля — на пробудеността на хилядите и пратеничеството на единиците — че ни събра в Третото хилядолетие като Деца на Деня! Това е бъдната отговорност. Другото е епигонство или украшения на тези, които мислят, че знаят да мислят. Децата на Деня, събрани заедно като историчност, са влезли в Третото хилядолетие, но другото е посветеността, за която безспорно ръката на съдбата ги е избрала и ги е извикала. Благоволението не може да бъде спряно от това какво до вчера е било олтарно моление — приканени сте към едно Ново битие!
Децата на Деня са преломност в Мировата еволюция!
Вгърнатата енергия на Посланието: Бях, за да Ме няма! Няма Ме, защото Бях — Възкресението, е един нов пакт между човека — бог в развитие, и Бог — в човешкото развитие!