22-ро Послание (1999 г.)
На бдение в Космичния храм са призовани — Посветените мъже, Воините на Любовта и Децата на Деня. В часа на низпосланието Планетният Логос рече:
Духовната вълна на Мъдростта, като родител и битие на зримия теогон, ви зове на служение!
- Тя, Мъдростта, не задължава, тя ви волеизразява в потреба на осъществяване!
- Тя не задължава, тя ви освобождава в потреба на себенадмога!
- Тя не задължава, тя ви жертва в потреба на Възкресение!
Господи!
- Научи ни да победим преходност и йерархии, богове и съдба!
- Дай ни прозрение да изходим пътя на служението и познаем гроба на Възкресението!
- Нека осветим това, което имаме, за да не се загубим в търсене!
Амин!
Това е Послание на Служението!
Зримият теогон е нова йерархия на съзнанието!
Посланието — за 1999 г., е Послание на Служението. Служението няма нищо общо с онова, което човечеството си поставя — цели, намерения… То не е целност, а всеотдайност!
Цифрите на 1999, събрани по законите на нумерологията, дават 28, а 2 и 8 е равно на 10. Подобен род 10-ка, която е посветена с тайната на числото 28, в хилядолетията се случва за първи път сега. 28, или четирите 7-ци, е свещеното число на Учителите. Посветените, които трябва да поемат Учителство, на 28 години получават своето събуждане, било на Кундалини, било чрез осенение. В четвъртия стадий на 7-ците Учителите на света получават не само посвещението си, но и правото на служение в своето Учителско дело. 28 е целостта, с която тези личности завършват един цикъл и дават Доктрини. Тази посветена 10-ка е осъщественост, или повеление на Небето да се даде едно ново Учение!
За развиващия се човек свещеното число 10 крие в себе си други особености. Едната е, че той трябва да се осъществява като еволюиращ бог, а другата — че той трябва да се себенадмогне, като се освободи от миналото.
Така че 1999-та е година на посветената 10-ка — на Божествената сила в 1-цата и на утробата на бъдещото време в 0-та. Следователно 10 е принципът на Сътворителя — еманацията на Божествеността за осъществяване на един планетен цикъл.
Сега 10 бележи предпражието на Третото хилядолетие. И Посланието на Служението е на сътворителността, защото една културна тенденция привършва и започва нова.
Призив: Духовната вълна на Мъдростта, като родител и битие на зримия теогон, ви зове на служение!
Духовната вълна на Мъдростта е родител на зримия теогон. С това осъзнаване ние можем ясно да разберем защо онази гръд, от която вече ще започне да се храни битието на зримия теогон, е богооткровението. А то носи в себе си идеята
да бъдеш, не да имаш! Затова Триъгълникът със Змията е символ на зримия теогон — като екзистенция.
Пътникът е същият, пътищата са други! Човекът е трябвало да се бори за йерархия, която да отстоява; трябвало е да признава богове и да бъде подвластен на съдба… Но те ще си отидат с човека, защото той трябва да стане божество. Затова не човекът, а зримият теогон трябва да прави служение. Само свободният от Себе си може да върши служение!
Идеята за Третото хилядолетие е образът именно на зримия теогон — осъществен, надмогнат човек! Но доминантата в човека още е тялото и е прието, че човекът работи, за да консумира. Работата се приема за служение, а не тя е, която създава градация за отговорност. Идеята за работата е личното, идеята за служението е отсрещният!
Зримият теогон е нова категория не в усвояване на себе си, а в признание на другия и в приложност на Онзи, Когото извежда от себе си!
Зримият теогон не е степен на очовечване, той е степен на обожествяване!
Повеление 1. Тя, Мъдростта, не задължава, тя ви волеизразява в потреба на осъществяване!
Задължават таблиците на съдбата в една митология; задължават законите на Правдата. Любовта също задължава — да обичате врага си. Заповеди, заповеди на моралната йерархия… Мъдростта обаче не задължава! Там, където има заповеди, е стадият, в който хората още нямат проницание или опорност във вяра, а имат само уговорки и се пазарят. Това е спекулативен път, но мнозинството така живее.
Учението, което сега се дава на човечеството, е в една отговорна, а не в задължителна строгост. Защото, когато задължавате, трябва да сте сигурни, че другите няма да ви изопачат поради неусвоимост на тайната. Щом не могат да я понесат, значи може да дойде и изкорубването на истината. Следователно, за да им стане плът и трапезен хляб, трябва да ѝ дадете някаква форма според тяхната преценка на ума. А безспорно вярно е, че с неосветен ум не се прави религия — умът не може да създаде вяра! Друг е въпросът, когато умът, осветен от Духа, ви служи да растете; когато имате вече велико посвещение и той ви прилива…
Когато човекът е буден с Мъдрост, външната страна на задължението не играе роля — вътрешната потреба е, която извиква на живот. Защото дори само част от удовлетворението, че сте богове в развитие, е достатъчна отговорност за осъществяване. В Мъдростта зримият теогон ще се осъществи в своята идея за трон и служение.
Какво значи да се осъществите? Това е да сте изнесли Кръста си и да се освободите от заземяването. Защото дългът на сътворения от Бога е да бъде Бог! Осъществяването е голямата тайна за свободата ви. Тайна, която човечеството има да учи и да извежда за опорност в своята воля на приложение.
Няма друга сила, освен волята, която да осъществява еволюцията!
Повеление 2. Тя не задължава, тя ви освобождава в потреба на себенадмога!
Мъдростта не прави депресии и импресии. Тя не обвързва, а ви освобождава от онова, чието властничество в хилядолетия е било господар на Духа, на мисълта… Творчеството трябва да изгражда път, за да дойде свободата на Духа. Свобода — себенадмога!
Мъдростта иска вашето осъществяване да бъде свобода на Бога у човека. Затова Мъдростта подготвя понасянето на Бога. Битката за човека свърши, започна битка за свобода на Бога у човека! Осъщественият не може да живее в лъкатушенето на ограниченията. Всяко ограничение на свободата е звено от голямата верига.
Себенадмогата е върховна потреба в служението! Всяка верига на ограничение изисква да приложим усилия за себенадмога, за да я отхвърлим. Разбира се, не само себенадмогата е, която освобождава в идеята на служението, но тя е, чрез която се влиза в него; тя е, която няма да препречи в дързостта или в смирението си да направите жертва.
Мъдростта ви освобождава, но не ви прави още свободни. Защото Свободата ще бъде онази Духовна вълна, която ще даде право на слияние с Божеството. Може би след хилядолетия човекът ще бъде това, което неговата волеизлиянност му е направила в идеята на осъществяването, това, което неговата себенадмога е могла да мине — свобода от Себе си!
Учението на Любовта показа, че могат да се победят хляб, чудо и власт. Но какво трябва да себенадмогнем сега? В Мъдростта човек трябва да надмогне хляб, сън и пол!
Оставена е в Библията една велика тайна: Не само с хляб ще се живее, но и с всяко слово Божие! Ще огладнеят ли децата на бъдещето? Да. Но не за хляба, който може да ядат в желанието си; не за хляба, който меси мисълта. Те ще огладнеят за хляба на Мъдростта!
Другата тайна в Мъдростта е надмога над сън. Но надмогва ли се сънят, след като в митологиите е бил бог — Хипнос? Първо, сънят е потреба да се изведе живот (затова Адам е трябвало да заспи). Второ, Хипнос е брат-близнак на Танатос, на смъртта. (Той е дете на Лета, на забравата.) Но може ли човек да прекара цялото си битие в сън? Не. Значи сънят не е същност, а е обред на човека в земното поле. И този обред ще отпадне, когато дойде властта на човека-Бог!
Трябва да се научите да побеждавате и пола. За него трябва да се говори не с лицемерие, а с отворени очи, с морална отговорност. Тази енергия е най-съществената — тя може да извика и направи човек! Сътворителството създава пола за продължение на рода като предоставя страстта, която излъчва влечение. Вложената полова енергия като биологичност е необходимо да се изведе от идея за възпроизводство в идея за Съсътворителство! Защото материята трябва да бъде одухотворена! Щом е така, как може да бъде изхабявана половата енергия!?
Това са етапите, през които трябва да мине човечеството. И е необходимо да се постави въпросът: Каква таблица да се направи? Не да се отрича, а да се побеждава; не да се отхвърля, а да се овладява! Идеята е да се изграждате като цялост.
Целостта като вътрешен копнеж е вяра, като търсено познание — тревога, като свобода — идея за себенадмога!
Повеление 3. Тя не задължава, тя ви жертва в потреба на Възкресение!
Жертвата не тежи, когато си я осветил и когато знаеш, че Си. Тази потреба е възземане — именно жертвата в името на Възкресението. Под Възкресение трябва да се разбира не легендите, а вътрешната пробуда на Кундалини. Няма по-безспорна даденост в човека от тази висша духовна сила! Друг е въпросът дали ползвате само един неин лъч, който ви дава основание за жизненост, или всичките ѝ седем спектралности. Затова идеята за поносимостта е неизбежна.
Зримият теогон е битие след Възкресението. Значи човекът трябва да бъде пожертван във Възкресение! За възкресението се жертва всичко. Това е свобода от гравитацията — свобода, която човечеството в хилядолетията е манифестирало под различни форми. Оня, който изгражда най-вълшебния дворец-лабиринт — Дедал, и неговият син Икар оставят една решима задача във вековете. Антигравитацията — свободата от земята, дадена и в другия образ: обезземяването на Антей. Безизходността не може да бъде властна над боговете!
Възкресението е част от голямата вибрация, която съставлява хармонията на Космоса. Затова то е един непреривен закон в нашия душевен свят.
Възкресението не е съчувствие към човека, а идея за Живот!
Това са Повеленията — не задължения, а отговорност за обожествяване. А Исканията са потреба на ума, който трява да култивираме, за да може да понесе интуицията.
Искане 1. Научи ни да победим преходност и йерархии, богове и съдба!
Непрекъснато хората се карат за жезъла, за трона и за потирната чаша на причастието. Непрекъснато се самообладават като величие, без да съзнават преходността си. Но с Мъдростта влиза една нова етика за победа над преходност и йерархии, за да нямате излишна принадлежност и съвестност за тях. Наистина е много трудно да се промисли и да се усвои едно такова Учение, което иска да ви открадне всекидневната радост… Но само виделината на интуицията може да ви даде свобода от човека и да ви създаде една теология — как да живеете зримия теогон!
И точно служението е победа над йерархиите, на които сте се радвали. То изтрива и преходността във вашата Книга на Живота. Не можете да кажете, че се освобождавате или осъществявате, ако не сте научили как да надделеете преходност и йерархии и как да победите богове и съдба.
Боговете, които са вън от нас, са били услуга. Те събуждат в човека пиетет, те са път, но не са вътрешен олтар. Няма по-богата култура от митологиите, но и стихийните богове трябва да си отидат. Единобожническите религии ги надкрачиха, без обаче да вземат енергиите им. Светът сега започва да се учи да овладява концентрираната енергия на стихийните богове, но още не владее най-важното — словото, мисълта, с която един Вулкан задвижва своята работилница… А мисълта е ръката на словото и платното, върху което рисувате откровението!
Ето какво е потребно на зримия теогон — по-мощни рамене от тези на Атлас, който качи на тях цялото земно кълбо, и повече властност — като онзи Божествен Син, Който държи в ръката Си планетата!
Йерархиите са потреба за взаимността, но в служението те губят своята стойност!
Искане 2. Дай ни прозрение да изходим пътя на служението и да познаем гроба на Възкресението!
Само Мъдростта дава прозрение. Умът дава разсъждения, преценки, анализи… Прозрението може да не намери мотиви, с които да се самодокаже, но на него никога не му липсва истината, която умът после доказва. Когато има прозрение, всичко се надделява.
С прозрението бъдещият теогон ще изходи пътя на служението, което не е изпълнение на дълг, а една особена жертва. И когато е доброволна, тя освещава гроба на Възкресението. Затова не се поставя въпросът „пожертвайте се“. Служението е достатъчно голяма жертва, за да позволи правото да изградите гроба на Възкресението. Тайната на служението е да изведе човека до Възкресение! Гробът на Възкресението е образец за служението, а гробът на умирането е само еволюционен знак!
В пътя на служението не плодът създава преценката, защото има и измамни плодове — жертвата е белегът, за да може да се направи възкресение. Но в този път има место за всеки пътник, макар и още нестигнал до гроба на Възкресението. И прозрението трябва да ви обслужи да познаете гроба на Възкресението. Друг гроб няма! Той е нашето тяло, което е едновременно и храм, и светилище, и олтар.
Сега трябва да се даде характеристика на бъдещата епоха. А тя е: безсмъртието — овладяна смърт, Възкресението — следгробна властност. Следгробната властност е привилегия на посветените! Ако един човек не може да направи следгробна властност, той е още в преходността. Ето защо — осветете това, което наричаме плът, материя!
Който търси гроб за тлението си, няма да възкръсне!
Искане 3. Нека осветим това, което имаме, за да не се загубим в търсене!
Идея за святост и посвещение! Къде може да я загубите? — ако не осветите това, което имате. Ако някой изпилее енергията си, ако иска да си отиде — да си отива! Дотам е неговата йерархия, до този бряг е неговото пристанище. Човек трябва да знае, според своята йерархия на посветеност, какво носи и как да го освети, за да бъде, не да има! Да бъде, за да не се загуби в търсене. Защото, когато Си, ти търсиш само едно — твоето единство с Бога!
Значи кое трябва да осветите? Зримия теогон! А осветеното не е само отговорност, то е необходимост. Затова трябва да осветите поведението си, иначе само ще вегетирате. Но щом имате вече зримия теогон, чиято огнена сила върви към океана на Вечното, няма да се загубите в търсене.
За да знаете да търсите, трябва да сте осветени в онова, което имате! Когато сте осветени, тогава няма да се загубите в лабиринта на търсенето. Осветеният знае местото и на олтара, и на трона. Служение и господарство — две велики тайни, две ръце на световната и Космична еволюция! Човек не може да не ги търси още вън от себе си — докато най-после ги освети и разбере, че те са в него. Това е урок, който трябва всяко поколение да получи от своите предшественици. Отговорност е на родителите! Защото по силата на прераждането детето е дошло. А когато някой е отишъл в даден дом, не е задължително да се запазват определени вече порядки. Кармата задължава известни продължения на традиционността, но тя не е вечна. Будността в еволюцията създава съответна отговорност!
Бог се чака в човека и човекът трябва да се осъществи в Бога!