21-во Послание (1998 г.)
В Космичния храм на Планетния Логос са призовани на бдение Посветени мъже, Воините на Любовта и Децата на Деня. И Той рече:
Деца на Деня, дойде часът на вашата отговорност!
- Вие сте една зрима теогония в пътя на Духовните вълни!
- Живейте с гласа на Съдбата, а не с ехото!
- Чрез Мъдростта човечеството се осъзнава като Богоосезаема необходимост!
Господи!
- Дай ни отговорност за това, което Бог иска, човечеството чака и съдбата позволява!
- Дай ми знание за себе си и идея за Света!
- Дай на ръката ми право да сее и воля да жъне!
Амин!
Това е Послание на Изобилието
Посланието — за 1998 г., е изключително — то носи три деветки! Затова съм го кръстил Послание на Изобилието — изобилие и в щедростта на Божия дар, и на събудената духовна потреба. А 9 какво е? Бременност, която с топлината и душевността на Децата на Деня плоди, за да направи дълбоката бразда в душевността и мисловния свят на човека и да създаде бъднина.
Според нумерологията 9 е плодилото семе, за отлика от 6, което класи. Това са двете числа, които съответстват на еволюцията — човешка и Космична; когато поселеният Божествен у нас е и класил, и плодил. 9 е свещено число, което някои от специалистите по нумерология наричат даже „трижди свещено“, защото се състои от три тройки — 3 по 3. Тайната в числото 9 е енергията, родила изобилен плод. Ето защо много дързост ще е нужна, за да можем да оберем плода от Дървото на Мъдростта — и като приложност, и като служение!
Планетният Логос изрича Своето Тайнство в Космичния храм, защото там се дават идеи, а в храма планетен се дават идеологии и Учения, които могат да станат религии. Космичният храм е във всекиго и всеки отива към Космичния храм, но не като избраник, а като служител!
Призив: Деца на Деня, дойде часът на вашата отговорност!
Всемирна отговорност се носи от Посветени, а Всемирна жертва се дава от Богове! Когато човек стане Бог и може да даде Всемирна жертва, тогава той осъществява най-великата отговорност. Затова в часа на вашата отговорност трябва да надкрачите човека! Ето защо не е достатъчно да бъдете безгрешни, потребно е да правите отговорно служение!
Посланието тази година е толкова изобилно и щедро, че вие трябва да имате куража да се равните в идеята и пътя на една теогония. Защото само в пътя на теогонията човек стига до Бога!
Отговорността надмогва предопределението и води до предназначението!
Повеление 1. Вие сте една зрима теогония в пътя на Духовните вълни!
Човекът създава първата теогония с въображението си — от стихиите прави божества. А сега, в годината на великото дарение, Децата на Деня стават една зрима теогония в Духовната вълна, която обслужват. Вълните ще отхождат, но онова, което ги обслужва, онова, за което се борят милионите години, за да се изгради човекът — то остава. И ето, че човекът трябва да отстъпи място на теогона. Това е теогонията, която прави не стихиите богове, а човеците богове. Ако не се съзнаем като потреба в богослужение, ако не се съзнаем като олтар и не си сложим там Божеството, ще бъдем само една изведена енергия, но не и самият Сътворител. В предишните теогонии енергията на боговете е творец, в теогонията на Мъдростта енергията на човека е творец!
Новата битка не е за човека, а за Бога в човека! Сега Мъдростта учи как се върви пътят на развиващия се бог. Дори и тази натрапчивост, която е оставил иудаизмът — да не се споменава напразно името на Бога, не е чужда на идеята да съхраним развиващия се човек. Защото силата на струята от Кундалини трябва да бъде понесена от онова, което мотивирате и възпитавате — както за поносимост, така и след това за носимост на товара на Божествеността. Защото материя, която не може да понесе струя, излизаща от Кундалини, създава болезнени състояния и дефекти…
Зримият теогон започва битката за свобода от съдба! Съдбата съпровожда енергиите на еволюцията — до момента на Преображението. Каква прозримост в тайната на стълбите на йерархията! Преобрази се, за да можеш да се освободиш от себе си като минали съзнания и така прозрението да стане водещо, вместо знаменателят на миналото. Това е тайната — да създадем чрез преображение една зрима теогония.
Зримият теогон е скрижала на нова богонаука!
Повеление 2. Живейте с гласа на Съдбата, а не с ехото!
Духовната вълна на Мъдростта облича в дрехата на богослужение и на жреческа отговорност всеки поселник на тази планета. А той, събуден, трябва да понесе казън или възхвала според служението си. Но трагичното в пътя на човечеството е, когато то остава в огледалността само да слуша ехото, а не гласа на Съдбата. Ехо винаги ще има и всеки ден го чуваме — като догми, канони, информации… Но отгласът на миналото трябва да бъде свален от битие. Когато заглъхне у вас ехото на миналото, тогава може да направите път към бъдещето!
Съдбата е идея за събудена духовност у човека, съобразена с Космичната еволюция и личния път. Затова върху човешката анатомия има белези на съдбата. Има знание, с което от тези белези може да се изведе психологията на човека в характеристика. И науката го признава.
Проницанието в настоящето — това е да живеете с гласа на Съдбата. Тя оставя ехо, но тя и събужда, съхранява, извиква мотивацията на достигнатото, за да го надкрачим и да влезем в хоризонта на новото. Когато е чут нейният глас, човекът вътре в себе си сменя културите на душевните си олтари.
Съдбата дава уроци, дори нагледни уроци… Свидетели сме обаче на едни и същи игри и в социалния, и в духовния живот. Защото планетните поселници нямат куража да чуят гласа на Съдбата, а слушат само ехото. Гласът на Съдбата вика бъдеще, ехото оставя минало! А съдбата в Мъдростта не е ехото от миналото — тя е свобода от вътрешни конфликти.
Сега гласът на Съдбата е зримата теогония, ехото е плачът човешки. Когато осъществявате своето теогонно предназначение, гласът на Съдбата ви извежда пред нов олтар. Съдбата ще изгражда една нова култура, която ще прави история без ехото на миналото. А история се прави от законите на съвестта! Съвестта се изявява чрез анатомия, но не е в анатомията. Гласът на Съдбата вече е съвест. Но Бог няма съдба и когато човек стане Бог, няма да има съдба.
Учението на Мъдростта е знание на откровението като интуиция, а не на пророчествата. Не на външните внушения, а на събудената висша духовна сила, носена от всекиго. Затова гласът на Съдбата вече се слуша, макар че още се изповядва трагичната хилядолетна еховост. Сега водим битка за свобода на Бога в себе си, а волята на Бога у нас създава свобода за божественост. Съдбата, която извежда Бог от човека, за да го изгради в служение, е проницание на Духа!
Съдбата е зов на божественост!
Повеление 3. Чрез Мъдростта човечеството се осъзнава като Богоосезаема необходимост!
Това е най-тежката задача, която трябва да влезе в съзната отговорност и приложена зрялост. Адам е сътворен като зримост, като реалност, която може да се пипне, но в същото време тази зримост еволюира с Мировата даденост, с Диханието. Образът е зримостта, Диханието е дадеността! Но едва когато Онзи, Който присъства в човека, започва да го търси: Адаме, где си?, тогава може да се говори за човека като Богоосезаема необходимост. Принципът човекът е Богоосезаема необходимост е, че Бог, Който му е дал Своето Дихание, иска да го види обожествен. Човекът е универсалността, чрез която Бог може да се познае и да се осъществи! И затова трябва да събудим Кундалини, за да можем да сменим парадигмата от Да сътворим човека! до Да изведем Бога от човека!
Всички религии и Божии заповеди създават един добродетелен човек, но не смеят да кажат, че той е божествен. Висшите светове са дали път, като са поставили забранителни знаци за знанието на човека, предоставяйки му първом идеята за добродетелите — моралните таблици организират историческия организъм. Така човешката общност се изгражда с уж непреходни стойности. Във всяка нова Духовна вълна, обаче, те стават преходна добродетел за съпоставка. И дързостта е основанието да се простим с онези добродетели, чието плодоносие е толкова оскъдно, че човечеството продължава да се самоубива под властта на идеологии — било социални, било верски.
Няма още Мирова оценка дали добродетелите като извървян път са свършили своята работа в еволюцията. Може обаче да отправим критика върху случилото се, защото то се дължи на това, че добродетелите не са били узаконени и със знание, а само с рефлекси. Представители на известни посветености са питани за стойността на живота на тази планета и те са се въздържали в отрицанието си за пътя на човешкото развитие. Отделен е въпросът дали са знаели, или пък знанието, което притежават и с което характеризират жизненото общество, е вярно…
Но не трябва да говорим само с отрицание за добродетелите — те са свършили своята първична задача. Това обаче не значи, че когато се дава нещо ново, не може да се направи отрицание на несъвършенство в еволюцията.
Човекът е съпричастен в развитието и на другите царства, с които върви еволюцията. Така както ние сме Богоосезаема необходимост, те са човекоосезаема необходимост! Да, те са наша необходимост! И колкото по-съвършени ги правим, толкова по-бързо ги вкарваме в пътя на човечеството. Колкото една по-груба материя става по-съвършена, толкова тя става наша, и в същото време — удовлетворение на Сътворителя.
Но дали човекът може да каже, че като поселник на земята прави това, което Сътворителят иска? Коя е голямата услуга, която той трябва да направи? Не е само идеята да се върне като Богочовек — голямата идея е, че когато е сътворено всичко, има нуждата от човека, защото неговата материя може да бъде одухотворена! Следователно човекът, в своята божественост, култивира планетата — култивира съпровода, който има: животните, растенията… Ето защо толкова властно трябва да изведем Бог от човека, или Божията човечност да я намерим в една самореализация в Човешката божественост. Затова Бог праща човека като едно велико послание в света на зримото и в света на незримото!
Вижте как са като скачени съдове! Има връзка между Богоосезаемостта на човека и човекоосезаемостта на царствата, които го съпровождат, за да можем да направим това, което е тайна на тайните — одухотворяването на материята!
В Мъдростта не само човек се приближава към Бога, а Бог се Себеосъществява в човека!
Това са Повеленията в Посланието, които Планетният Логос изпрати от Космичността към Своите чада, за да може великият ритъм да сътвори будност у човека, за да не бъде той измамен от съня на всекидневието!
И когато сте научени от Повеленията, в Исканията дай ни е вече не покорност, а потреба. Потреба на личния ви свят, за да можете в тази отговорност, с която от Висшите светове сте натоварени, да изработите готовността си за голямата жертва!
Искане 1. Дай ни отговорност за това, което Бог иска, човечеството чака и съдбата позволява!
Душата на пътника в Мъдростта трябва да узнае какво иска Бог, какво чака човечеството, какво съдбата позволява. Той ще изгражда своя Триъгълник, за да може в него да се събуди третото око и да знае какво Бог иска; той ще извърши Преображение, за да свидетелства за онова, което човечеството чака — че материята е негова, а не той е неин; той ще събуди живия огън на Кундалини, за да види какво съдбата позволява.
Бог иска Себе Си от човека — защото му е дал Себе Си! Той иска Неговите синове в бъднината да не бъдат съдени! Не заради това, че те не могат да понесат страданието, не заради това, че нямат мощ да направят Възкресение. Трябва да освободим просторност за прощение, но не защото няма какво да бъде съдено, а защото прозираме, че този, когото съдим, е бъдещ Бог! Бог не иска от нас да имаме врагове; Той не иска детето Му да бъде оскърбено, защото то е Негова необходимост!
Човечеството чака себе си — като изходен Път за Бог! То чака да бъде научено да възкръсва! В своя първи усет за себезащита, в своите правила за взаимност, в своите храмове, които руши без жалост и изгражда нови, то се учи на възкресение. Отделни негови божества са възкръсвали, но доктрина на Възкресението дава само Христос. Той дава идея за прощение и блян на бъдещето. Този блян — Възкресението, Духовната вълна на Мъдростта трябва да направи реалност!
Съдбата позволява битка — за събуждането на Кундалини! Тя позволява човекът да прерасне от колективното мислене в лична отговорност, за да се види велик. Съдбата ни оставя минало, но в това минало и в пътеките на бъдещето тя дава един закон — закона на развитието. Тогава необходимо е да се осмисли и да се ползва йерархия на знанията, йерархия на посвещенията, йерархията на Духовните вълни. Кармата позволява да се сменя дрехата, но съдбата позволява надкрачване на миналото, позволява да се сменя мисленето. Тя позволява всичко, което е величие в името на Бога и достойнство в пътя на човечеството!
Не може този, който е в пътя на теогонията, да не знае какво иска неговото Божество. Но първата му потребност — това е отговорността в служение на идеята за знание! Има знание, което удовлетворява ума, но има знание, което извежда в развитие. Една война е квалифицирано вече, наименовано „зло“. Какво е обаче тя в пътя на Божествената еволюция? Преди всичко ускоряване спазъма на еволюцията, възпитание на жертва и събуждане чувство за отговорност. Коя е ценността, за която се жертвате? Първо за личността, после за семейството и след това за формираната тайна „отечество“. Човека не може да го лишите нито от Себето му, нито от околовръстието, но той е много по-голяма цялост. Защото как искате след това да бъде Синовност!? Не може да се отрече, че Иисус е признат за Син на Бога, но нима другите не са синове? Синове са, обаче още нямат Иисусовата тайна — да бъдат Христос!
Вечният иска будност на тези, които Го носят!
Искане 2. Дай ми знание за себе си и идея за света!
Човекът като плът от плътта на планетата и като дихание от Диханието на Сътворителя започва еволюция с плода на знанието — знание за себе си — знание за онзи, който е разделен от Целостта. Вековна е борбата да познаем себе си. Факт е, че още от пещерния период започваме да се съхраняваме, като жертваме другия. Борба със света — срещу знание за себе си!
След това Митологията ни казва, че ако познаем себе си, ще познаем света и боговете. Не можем да избегнем едно съзнание, което ни е създавало митология. Да, имало е каменни божества, но всяко от тях е напоено с мисловната енергия на молителя, защото го е считал за бог. Така че не можем да се лишим в собственото си съзнание, нито в клетъчността на нашата органичност от това, което хилядолетията слагат — не само като процес на познание, а и като жизненост.
После от знанието, което се осъществява в общия улей, трябва с Ученията на Правдата да се познае принципа „добро и зло“. Но дори това разделяне — добро и зло, е едно единство, защото
злото е нееволюирало добро! Когато дуализмът разглежда злото като дело на един отделен бог, тази раздяла е внушение за страх. Формирането на бог на злото — а всеки бог изисква олтар — принуждава човека за коленопреклонение и страх. И в единобожническите религии е оставена възможността за грях. А няма грях! Идеята за греха е клуп, който стои на шията на човека — никой не знае кога ще махнат бурето, за да увисне…
Идва и Учението на Любовта, но то не е осъществено в неговата вътрешна цялост — в стадия, на който даденото човечество е можело да я понесе. Бог Син не е приет за цялостния Бог Отец, не са Му дадени всички пълномощия, които има Отец Му. Това и институтите, и църквите не го скриват, но и не го обясняват. Защо? За да Го запазят в Единосъщие с Отца, т.е. в Троичността. Но всеки е син Божий — тогава поколенията на Единосъщието какво да правят?… (Затова Учението Път на Мъдростта дава идеята за свобода от Себе си, защото, ако вие не можете да се освободите от Себе си, ще останете само синове.) Ето Троица Единосъщна, но когато интерпретирате целостта `и, ще видите, че уж е Единосъщна, но Синът си остава само Син… Това е философска спекулация, понеже религиите не искат да признаят, че човекът може да бъде Бог, защото, давайки му божествеността, ще му дадат и господство…
Човекът е много голяма тайна! Преди това е бил същество, индивид… сега обаче е събожник! Тук е мощта на Учението на Мъдростта — то взривява всички култури досега! Вложената даденост трябва да бъде изведена! Много добре са пазени тайните, но по-скоро са лишавали човека от бъдност, защото му дават елементарно бъдеще. Следователно необходимо е озарението на интуицията, необходими са нови сили и ново поведение!
Всички казват, че тялото е гробница — нищо подобно! Защото тази гробница бе осветена и бе показано на човечеството едно от върховните тайнства на Разпятието — одухотворяването на материята. Осветената гробница даде на света Възкресението! И човечеството трябва сега да изкара школата на дематериализацията и материализацията — да може да възкръсва. Не може обаче да се освободи тялото, докато не се одухотвори материята като белег на живеене. Без материя не може да се даде идея за живеене! Но извършен е вече двубоят между Дух и материя — и като Мирово поведение, и като Космично съзнание! И когато пожелаете своята жертва, ще сте разбрали урока, че разпятието сега всеки трябва да го върши в себе си.
Затова е необходимо знание за себе си и идея за света! Света не можете да познаете, както искате себе си да познаете, но идея за него трябва да имате и след това да работите да го познаете. И в края на краищата трябва да се видите в цялост с онова, което се нарича Космичност или Миров свят. В световната култура са оставени образци на Мирово съзнание — не само като психология, а облечени в образ и тяло. Подобие и образ, образ и подобие. Даден е Пуруша — Космичният Човек. Това е будност, която ще стигнат и ще видят онези, които на своя олтар намерят великото причастие — единство в Целостта и цялост в Единството!
Зримият теогон е, който трябва да счупи печатите на собствената си Книга на Живота и там да се разчете — там е неговата изповедалня, там е неговото бъдно знание за себе си и за света; там Изповедникът, Всемирният, ще му даде знака на Единосъщието! Ето защо е казано в древността „Познай себе си и ще познаеш света и боговете!“. Ще познаеш света — защото ти си съставка.
Когато познаете себе си и света, тогава раждате идея да търсите Бог!
Искане 3. Дай на ръката ми право да сее и воля да жъне!
Това е вече лична приложност. Но право! — не може всеки да сее. Много трябва да знае човек, за да сее. И първият урок е да се познава великият закон на ритмичността. Ритъмът е хармония — една жива песен, той е основен закон на Целостта — Мирова и човешка. Там, където няма ритмика, има биологична и социална злокачественост. Дай на ръката ми право да сее — значи научено е, заслужено е! Но за да сеете, трябва да изорете, а за да изорете земята, трябва да я одъждите, т.е. да събудите астрала си, който започва да дава енергия и за другите полета. А за да искате после да жънете, трябва да сте събудили воля на действието. Когато има плод, трябва да се събере зърното!
Това именно е урокът на ритмиката, урокът на търпението и прозрението. Узрее ли житото, се иска воля за жътва, защото на този, който не може навреме да ожъне, житото се оронва.
Дай на ръката ми воля да жъне! Следователно вие сте, които трябва да жънете, а не да чакате жътварите. Жънете! Затова сте сяли и пак сеете; жънали сте и пак ще жънете! Когато трябва да се събере духовната същност на едно Учение, всеки е от предишните, които са сяли. Защото не могат да се съберат за жътва, ако не са сяли и работили преди. Това е дълг, който чака изпълнение!
Чрез човека се изливат сили, от човека излизат сили, но ако не събере зърното, което е потребно след това да се сее, никога няма да стане сеяч!
Когато се връщат хората тук, когато се превъплътяват, те трябва да преорат нивата на своята биология и да сеят. Защото сеенето е един от най-висшите закони, който тук се учи.
Който сее, има бъднина да стигне до великото Възнесение!