Четвърти период (1990-1993 г.)

Мъдростта е възрастта на духовната зрялост на човечеството!

С Посланията за Четвъртия четиригодишен период е осветено детето на Мъдростта. Тези Послания са в потвърждение, че човекът се себеотрицава.

Докато не стане божество, човекът не може да не интерпретира себеотрицанието си. С него той утвърждава идеята, че е бог в развитие. Себеотрицанието не го лишава, напротив — коронясва го: бъднината му е Бог!

Между енергията на всяко Послание и събудените центрове на Кундалини съответствието е неизбежно. Развитието в етапите се определя от центрове. Затова всички измерения в Посланията са степенувани. Човек обаче не изявява само дефинирано поведение. Ето защо центровете му може да не са събудени, но не може да се спре тяхната вибрационност. И будността на всяка чакра е неизбежност, защото има еволюционни стадии. А щом има еволюция, то центровете сами по себе си се себеразличават като предназначение, защото трябва да се отработят предпоставките, дадени чрез Духовните вълни. Възможно е да работи само един галванизиран център и да дава енергия като потреба в общия еволюционен план. Така той определя физиономия. Но животът не се определя от един или друг център. А когато в даден човек са събудени всички центрове и Кундалини е излязъл през седмия, тези центрове не играят вече дефинирано поведение в неговите възможности.

Затова един Пантократор може да държи в ръката Си планета и тя да не Му тежи — не Го заземява, когато Огнената сила може да излиза. Така Неговата цялост има предназначението да открива бъднини и Той пренася битие — защото има цялостен канал!

Планетата трябва да излезе в своята одухотворена цялост и така да глиптира в бъднини един образ на Онова, Което наричаме Абсолют. Когато осъзнаем идеята за Абсолюта като Мирова същност, тогава ще познаем и стойностите в степените, които дава Абсолютът. Без тези тайни ще бъдем само една част от епохите на развитието.

До Бог е нашето битие!