14-то Послание (1991 г.)
В часа на ниспосланието Планетният Логос рече:
Деца на Божията воля!
- Утвърждавайте Мъдростта!
- Умножавайте светостта!
- Умението да служите е новият ви дар!
Господи!
- Дай ни отговорна будност, та в часа на служението Си Той да не бъде сам!
- Дай ни жертвена вярност да опазим трапезния хляб на Мъдростта, докато светът се научи да го яде с нас и живее с него!
- Като ни учиш, че смирението възвисява, че бъдността зида храма, че само жертвеният има олтар, то подкрепи ръката на състраданието, сърцето на прощението и волята на Жетваря!
Амин!
Мъдростта е възрастта на духовната зрялост на човечеството!
Посланието (за 1991 г.) свидетелства за минаване прага на посятото, растящото и плодящото — то e пристан в една нова духовност, която е израз на Божията воля!
Има сляпа воля, има воля лична, социална, Мирова, а само веднъж — творческа Божия. Сляпата воля търси осезание, личната — жертва, социалната — подвиг, Мировата — Възкресение, Божията — Живот!
Призив: Деца на Божията воля!
Волята е Миров пристъп на Универсума в идеята на Себеосъществяване, която най-характерно е демонстрирана в шестдневния акт на Сътворението — Да бъде… и биде!
Всеки ден от Шестоднева е скрижала, където Вечният е писал. Писал е Митология, Правда, Любов, Мъдрост, Истина и Свобода, за да изгради храм на поведение, а Волята йерархира стойностите им като Духовни вълни. Волята не е една от Духовните вълни, но цветът на нейната аура е израз на безпокойството на Еволюцията в тяхното градиране!
В йерархията на Духовните вълни се глиптират ония Послания, които социологията може да понесе. В Духовната вълна на Мъдростта еволюцията ви изнася над материята, а Кундалини — над човека, и ви прави Деца на Божията воля!
Божията воля е универсалното ни служение!
В това Послание, във връзка с поносимостта, освен трите Искания, за пръв път идват и три Повеления. Божеството създава тази форма, за да ограничи себичността!
Повеление 1. Утвърждавайте Мъдростта!
Да се утвърждава Мъдростта значи, че в действеност е вече Новото Учение, което непременно изисква убеденост. Защото никой не може да утвърждава нещо, в което не е убеден — не може да се утвърждава Мъдрост без всеотдайност. Голям белег е утвърждавайте Мъдростта — Духовната вълна на Мъдростта вече е ваш не гостенин, а ваше живеене!
Мъдростта се ражда от полето на Причинността и се храни от интуицията. Тя е в душите ни във всички векове — не е имало време без мъдрост. Защото тя е от онази вибрация, която Бог изрече: Да бъде Светлина!, за да стане светът. Именно тази Светлина е Мъдростта и светът никога не се е лишавал от нея. Въпросът е: по колко е давана и как е усвоявана? В първичните моменти тя е била възприемана като вътрешно осъзнаване на света, а в настоящия момент е излив чрез интуитивния ни свят. Ние вече сме в състоянието на онази градация, в която можем да кажем: „Мъдростта е живот!“. Тя е вече светлината на нашето битие!
Мъдростта е като кръвта — не се вижда, но дава живот!
Повеление 2. Умножавайте светостта!
Утвърждаването само по себе си не умножава светостта — делата я умножават, те дават живеца на утвърждаването. А светостта е, която дава йерархия на служението. И в древните храмове е имало йерархическо разделение — на тези, които искат да бъдат в служение; на онези, които са в служение; и на посветените, които са белязани за служение. Оттук е приказът в Евангелието: Мнозина са призвани, малцина са избрани. Това не значи, че само избраните ще ходят пътя. Но избраните ще утвърждават Мъдростта в пътя на служението. И никой не може да влезе в тайната на служението без благоволението, че е белязан!
Умора и тревога може да има, жажда и глад може да има, но святост не бива да няма, защото тя е нашата същност! Не е достатъчно дори това, което се нарича свято — свещено трябва да бъде.
Йерархията не е в отчуждаването, а в освещаването. Всеки, който е успял да сложи на кладата на собствената си душевност ония пристрастия или увлечения, които като вериги са тежали в пътя му, е извършил едно освещаване. А освещаването може да бъде лично, социално или Всемирно!
В Пътя сме свети, но трябва да стигнем Свещеното!
Повеление 3. Умението да служите е новият ви дар!
Умението да се служи е изкуство, което крие в себе си сакралния подтик, вътрешното тайнство да се изведе духовното Учение. То е онова отбулено покривало, под което може да се види законът на йерархията. На Бог не Му трябват слепци — на Него Му трябват духовно будни и свободни хора! Затова наистина е нов дар да служим на Мъдростта, защото нейната светлина ни освобождава както от мъглявината на Правдата, така и от облаците на Любовта. Умението да служите значи да хвърлите дрехата на вехтия начин на съприкосновение с външните и вътрешните сили на света. Тук е потребна всеотдайността и самосъзнаването като Деца на Божията воля. Тогава личността трябва да се загуби.
Само личността се губи в Бога — в Бог човекът се не губи и Бог никога не загубва Своите деца! Ние нямаме какво да вземем от Бог, нито какво да Му придадем освен предназначението си да Го осъществим. Това е умението да се служи. То е един нов дар — дар на битието на Мъдростта!
Да служим достойно на Бога, значи да Го осъществим!
В Посланието са посочени и три Искания — да се отстоят духовни ценности, които трябва да балансират служението на Физическото и Духовното поле, и да се осъществи предназначение, което трябва да охранѝ личния ви свят.
Искане 1. Дай ни отговорна будност, та в часа на служението Си Той да не бъде сам!
Служението можем да наречем дързост на Рождеството! Защото наистина Рождеството на една нова Духовна вълна е дързост, която разкъсва както Небесата, където тя е отгледана, където тя е отработвана, така и утробата на Земята, в която тя трябва да даде своите семена.
Бог никога не може да бъде сам — и Неговите служители никога не могат да бъдат сами, защото Бог винаги е у тях. Но ние трябва да имаме отговорна будност — като всяко войнство, което съхранява своята цитадела. Крепостта на душевната ни святост трябва да бъде опазена; служението ни пред олтара на Мъдростта трябва да бъде дързостно и чисто!
Отговорната будност е в проблясъка на Светлината на Мъдростта!
Искане 2. Дай ни жертвена вярност да опазим трапезния хляб на Мъдростта, докато светът се научи да го яде с нас и живее с него!
Жертвена вярност има само този, който знае предназначението си! Верният не се уморява в надмогата, а верността извира от доверието, тя е убеденост и основа на служението. Верността може да е само към Един — към нашия Отец, а жертвата е към всички царства от Всемира. С тази жертвена вярност може да опазим трапезния хляб на Мъдростта, който е битие за новото начало. И тогава идва щедростта, която има само един израз — трапеза, а не къшей. Затова Учението Път на Мъдростта е хляб и лик на Духовната вълна на Мъдростта!
Христос призовава: Идете и повикайте всички на трапезата! Тази всеобща трапеза сега трябва да бъде за Мъдростта, докато светът се научи да яде нейния хляб. Ние не бива да страдаме от това, че някой не знае още как се яде хлябът на Мъдростта. Тази болка е болка на развитието, но не бива да бъде болка на упрека, защото развитието е съпроводено със страдание, а упрекът може да е пречка.
Всяко наше слово, всяка наша проповед, всяка наша подадена ръка, в съхранение и опазване на трапезния хляб, са служение или жертвена вярност към Отца. И ние трябва да правим това, докато светът се научи да го яде с нас и живее с него! Затова жертвената вярност е необходимото приложение за извеждането на Словото на Мъдростта до трапезата на всеки човек. Тогава личността трябва да отиде на заден план, защото жертвата не може да носи наименование.
Жертвата не е лична, личен е актът на жертването!
Искане 3. Като ни учиш, че смирението възвисява, че будността зида храма, че само жертвеният има олтар, то подкрепи ръката на състраданието, сърцето на прощението и волята на Жетваря!
Смирението възвисява, защото е висша психична сила — следствие от живяно достойнство и величие. Смирението не е бариера, а огледалност, в която всеки може да види себе си. Примирението е страх от неизвестното — част от безсилието на човека, а смирението е победа над себичността — път на жертвата! Примирението е ограничено поведение, смирението е свобода! Смирението е вътрешно послушание, лична изповед на божественост. То е психична енергия от висш разряд, с която може безболезнено да се понася тежестта на земното притегляне!
Само жертвеният има олтар… Олтарът предполага принос, защото се осветява от жертвата. Следователно идеята, когато събуждате в себе си измерението, е, че трябва да се загубите, да се поднесете на този олтар. Разбира се, това са категории, които са минати преди Пътя на Мъдростта. Дори да не е готов човекът на такива жертви, важното е, че като идея в Учението на Любовта те са съществували. Хората е трябвало да се научат в Любовта на приноса на жертвата, както Иисус я демонстрира… Виждаме приковаване и като последствие от него — Възкресение. Ако не се дадете в жертва, как ще възкръснете?!
Така че не е въпросът в кръвната жертва, както я легализират институциите. И понеже животното не може да протестира, поне може да служи за пример, че човек трябва да може да се жертва. Но ако се вижда безсмислие в приноса на жертви, каквито правят съответни религии, трябва да се разбере поканата на Мъдростта към този, който иска да присъства на сватбата на Свободата…
Подкрепи ръката на състраданието и сърцето на прощението… Една ръка, когато няма правда, не може да извърши дори състрадание. Бедата е нарушена правда! Но не е важно какви са нарушенията на онзи, който е получил бедата, важно е този, който ще прояви състрадание, да познава закона на Правдата. Състрадание, обаче, дошло само от Правдата, може да подаде ръка, но ще пита: „защо?“, с което оскърбява жертвата. Затова е нужно сърцето да прости — за да не зависи състраданието от преценката дали някой незаслужено, или заслужено е получил наказание.
Ръката на състраданието е движена от Правдата, сърцето на прощението — от Любовта, но само Мъдростта извиква волята на Жетваря, за да ожъне плода на състраданието и на жертвата, без да нарушава закона на вътрешната тайна защо страдащият има възмездие. А възмездието в преражданията може да се осъзнае само когато Мъдростта вече е сложила своята везна… Не смущавайте сърцето си в щедростта, за да бъде свято прощението и волята на Жетваря да събере обилността на жетвата!
Състрадание е и това да дадете хляб на своята мисъл; милосърдие е и това да внесете мир в душата си; прощение е и това да трансформирате едно отрицание в положителна енергия. Но основното сега е да има воля — волята на Жетваря! Христос казва на учениците Си: жътвата е голяма, но жътварите са малко! Ние можем да кажем, че жътвари има, но трябва воля за действие — да се посегне към сърпа!
Всеки клас, който е класил, трябва да бъде ожънат, трябва да бъде овършан, трябва от зърното да се направи хляб — хляба на Мъдростта! Тази воля на Жетваря е у нас! Ако някой не вземе сърпа, то вятърът ще отрони житото на Мъдростта и зърното му ще падне на земята. А за нас е важно то да бъде в душите на хората…
Учението Път на Мъдростта казва как да живеем, а не как да съществуваме! Съблазънта на някои е, че обилността, че мнозинството може да направи едно духовно учение живот, битие.
Малцина правят трапеза; и когато я направят, тогава мнозинството идва на гости!
Вижте също: