13-то Послание (1990 г.)
Планетният Логос призова в Своя Космичен храм Великите посветени и Своите земни Адепти на Всемирно бдение. Да не губим присъствието си у Бога и приемем Неговия дар за годината:
Мъдрост в живота и святост в делата!
Господи!
- Научи ни да не пестим хляба на живота в дни на глад и потреба!
- Дай преданост на сърцата ни в жертвата, та ръцете да не мерят щедростта!
- Научи ни да познаем благодатта от болката на еволюцията, та да не ни тежи скръбта на всекидневието!
Амин!
В Посланието (за 1990 г.) Планетният Логос в името на Своя Отец призова в Космичния храм Великите посветени и Своите земни Адепти на Всемирно бдение, защото, когато се сменят Духовните вълни, има преобрат в Космичността. Дава се един начален тласък, за да се преобрати душевността, и тогава еволюцията на планетата също се преобратява.
Призив: Мъдрост в живота и святост в делата!
Тази съпоставка — между мъдрост и святост, може да определи само онзи, който наистина прилага Вълната на Знанието, а не дава обяснения със скàлата на Добродетелта. Сега, когато имаме културата на Учението на Мъдростта, можем да преценяваме даденостите в тяхната валентност. Но Мъдростта не е философска йерархия за познание — не се касае за познание само, а за живеене.
Мъдрост в живота е вътрешната ни изповедност! Затова в личното си битие правим изповедание вече пред Съзнанието на Бога — Книгата на Живота! Пътят на Мъдростта е стратегия — стратегия не на оцеляването, не на homo sapiens, а на космичния homo deus в културите на земния поселник!
Святост в делата се иска, защото в духовното царство святости не се раздават. Светостта идва от съзнанието, че си несъвършен, и се доказва в служението. Светостта е смирение и посветеност — глас на сърцето за знание и светлина на съвестта за будност!
Мъдростта е вътрешната изповед на битието!
Искане 1. Научи ни да не пестим хляба на живота в дни на глад и потреба!
Хлябът на живота не е само за анатомията, той е и духовност. Онова, което дава на човека пулса на живот, е вложеното предназначение, т.е. себеосъществяващата се в него божественост, а с анатомията ние обслужваме присъствието си.
Хлябът на живота е основата на еволюцията. И той не може да не носи взаимността Дух и материя. Затова казвам, че материята трябва да се одухотвори. Единство в различията и различие в единството, т.е. материята не само като биологичност (която съдържа, разбира се, будности), а и като духовност. И тогава е взаимността им. Ето защо именно хлябът е даден в Причастието. Причастната молитва е Всемирно тайнство и точно тя е властната, когато се прави преобратът на хляба и виното в тяло и кръв Господни. Причастието в Мъдростта е внасяне на Божеството в човека и Себеизнасянето Му от човека!
Така че в хляба не е само естеството, което поддържа анатомията — в него има и Мирова вибрация! Затова трябва да е налице и възможността да понесете Мировата култура на планетната вибрация. И когато жаждата за Знание ви накара да го искате, това е глад и потреба. Потребата трябва да бъде вътрешен иск, за да може енергията на Духа да преодолява земната гравитация.
Гладът за духовност и жаждата за знание водят до завоюване на нови хоризонти!
Искане 2. Дай преданост на сърцата ни в жертвата, та ръцете да не мерят щедростта!
Не е ръката, т.е. не е анатомията, която трябва да измерва щедростта — щедростта на сърцето трябва да определя поведението на ръката! Защото щедростта не може да бъде измервана, тя трябва да бъде понасяна. Щедростта трябва да има предвид и отсрещната поносимост. Цялата планетна атмосфера е върху човека и той трябва да изгради поносимостта на своята духовна будност, защото в природата има и валентности, които характеризират духовното законодателство.
Не материята вече е, която ще определя преданост в жертвата, а събуденият Кундалини. Това налага непотребната себичност да бъде претрансформирана от тайната Аз и Отец едно сме! Христос я дава като обща формула в идеята на еволюцията, а тя ще се осъществи като принцип на завършена еволюция! В прехода има основание да не се познава, че еволюцията стига до един свой собствен последен израз…
Жертвата в еволюцията е благодат, защото тя осенява центровете с енергии и сили и дава пълномощието на човека като път за божество. Онова, на което липсва еволюция, остава само с идеята на Сътворението. Сътворението създава и готови, нееволюиращи същества като ангелите. И затова те в една градация — на Доктрината на Мъдростта, няма да имат стойност, защото нямат и не са вървели еволюционен път. Абсолютът е упълномощил Божество да създаде еволюционно човечество, не ангелско!
Жертвата е вътрешна еволюция!
Искане 3. Научи ни да познаем благодатта от болката на еволюцията, та да не ни тежи скръбта на всекидневието!
Радостта надмогва скръбната всекидневна песен! И няма болка, която да не може да се трансформира. Усетът е, за да събудите прозрение — прозрение, за да получите Знание. А този, който не разбира конвулсиите на еволюцията, той се оплаква от всекидневието си. Но еволюцията не може да щади, тя трябва да бъде безпощадна — нейната безжалостност говори за вашата готовност. Има една особена мъдрост: „Ела зло, че без тебе по-зло!“ — ето дуалност, която е цялост. Мъдрост — другото е обучение. Светът все още се обучава в определянето кога нещо е порок или пък добродетел…
Идеите на Мъдростта не са проблем на отрицание или утвърждение, а на поносимост. Може ли човечеството да работи с други измерения, когато няма посветеното знание, което да създава трайност? Ако няма знание, манифестиращо нови култури и събудени нови центрове, тогава няма да има и трайност в осъществяване на еволюцията. И точно в този смисъл връзката е поносимостта — благодатта от болката на еволюцията. Страданието е в душата, която усеща болката на тялото, но душата може да усеща и болката на божествеността. Болката на човека е била да се освободи от животното в себе си, а болката на Бога в човека е да се освободи от човека!
Целостта сама в себе си се развива и се коригира. Тя се утвърждава и в същото време се осъжда. Тази диалектика материализмът не можа да ползва в същност. И както религиите стоят на базата на добродетелите, така материализмът стои на основата на отрицанието на духовния просперитет. А идеята за одухотворена материя не само е отричана — доктрините им дори не разглеждат такава идея. Без нея обаче не може да се направи цялост, да се създаде човекът — Бог.
Отделен е въпросът какво ще прави една планета, когато останат само осъществените човеци-богове. Планетната даденост може да бъде мотивирана в метаморфози, които ще създават други необходимости и други стойности. Но те вече са проблем не на гадаене, а на възможност човечеството в едни такива преходни спазми да понесе промяна, за която сега няма представа!
Болката е идея на еволюцията, а отговорността — на божествеността ни!