Трети период (1986-1989 г.)
Знанието е йерархия на преценката и на поносимостта!
Третият четиригодишен период на Посланията е една подготовка за бъдещето! Чрез него може да се прави реална констатация с каква лъчева сила е необходимо да си послужим, за да се освободим от минало.
И понеже силата я разделят в еволюционния стадий на „добро“ и „зло“, затова в дадени моменти има отклонения. Всеки индивид е с изработена мисловна градусност. Дори да е невзрачен умът на даден човек, има отработеност, която, и без той да иска, го градира нагоре. Но умът-хитрец носи най-големи беди на човека!
Контролът над мисловността, която прави възлите на кармата, е много важен. Има хора, които просто благодатта ги пази, което зависи безспорно от кармата и преражданията. При това един човек може да притежава вродена добродетел да понася бедата с търпимост, а и по същност неговата материя да не му създава падове („греховни“, както официозите твърдят). Отделен е въпросът, че човек трябва да мине през стреса и материята му да не вибрира отрицателно, когато поиска връх, който много трудно се изкачва. От астралните и ментални вибрации идва всичко онова, което показва липсата на определен стадий на еволюцията.
Чаканото бъдеще сега е едно Учение, което следва еволюционната потреба за човека. Но въпросът е дали веднага трябва да се разкрие всичко онова, което ще бъде някога потреба, ако още не може да бъде понесено; могат ли сега да се кажат истини, за които няма пригодност? Не, защото, когато човек няма поносимост, създава разврат! Най-вече разврат в потребата за величие: „Аз съм!“. А само смирението може да определи стадия на позволеното величие!
В Посланията всички идеи са концентрирани и трябва да се усвояват афористично — след като са направили у вас прочит на тайната. Бъдещото Знание е на пробудеността за цялост, а не на събудените представи за живот. Така човечеството в бъдеще ще премине към афористична реч.
Посланията са утроба на посвещенията!