12-то Послание (1989 г.)
Планетният Логос отметна от Книгата на Космичния живот листа на нашата планета и прати Своите Планетни синове да занесат на човечеството съдбовните знаци:
Да благодарим и да сътрудничим!
Господи!
- Дай ни знание за Пътя, волята и жертвата: Пътят като съдбовна нужда; волята като Всемирна сила; жертвата като лично служение!
- Научи ни без тъга да гасим лампата на миналото; да срещнем зората будни; да имаме на пладне олтар!
- Научи ни на милосърдие от Любов; знание от Мъдрост; служение от Истина!
Тогава сърцето ми ще знае смисъла на бедствието!
Амин!
Знанието е йерархия на преценката и на поносимостта!
С Посланието (за 1989 г.) Планетният Логос праща Своите Планетни синове да занесат на човечеството съдбовните знаци. Логосът е, Който осъществява битието на една планета, и по-голямата част от Неговите сътрудници са именно Планетни синове. Така една голяма Всемирна ръка, една планетна светлина призова своите избраници на велико служение в Мъдростта, за да не се сбърка Пътят.
За пръв път в това Послание се дава призив. Призивът е въведение на Посланието. С него стадиите трябва да бъдат добре разграничени. Както преди да се отиде на причастие, съответният институт е въвел постене — постенето е преддверие за причастието. И призивът на Посланието е преддверието, за да вземете най-съкровената му тайна!
Призив: Да благодарим и да сътрудничим!
За Новата Духовна вълна на Мъдростта дължим благодарност и сътрудничество на цялата Космичност, чието слияние носим, защото човекът е един събран Бог.
Да благодарим… Когато йерархията върви своите посвещения и събудени центрове, това, което може да направи принос към нейното присъствие за бъдещето, е благодарността. Само Духовната вълна на Мъдростта може да посочи тази енергия, защото има преценка в стойност, че еволюцията не е злосторник, че т. нар. „зло“ е само един благодатен дар на събуждане. Може да създава болка, но и пробужда. И човек може да изкаже благодарност, когато събуденият Кундалини тръгне по пътя си.
След като Кундалини извърви своя път, тогава човекът е свободен от валентността на миналото. Именно свободата от минало е формула на благодарност за настоящето и отворена врата за сътрудничество в бъдещето!
Без идеята на благодарността няма кой да умножи силите на развитието. Увеличава ги онзи, който създава вътрешната родственост с чувството на благодарност. И когато към да благодарим слагаме и да сътрудничим, без да щем ставаме съ-Сътворители. Тогава не само получаваме благодат, но сме и упълномощени в служение!
Благодарността е вибрация на събудена отговорност, с която сътрудничим!
Искане 1. Дай ни знание за Пътя, волята и жертвата: Пътя като съдбовна нужда; волята като Всемирна сила; жертвата като лично служение!
Пътят като съдбовна нужда е изначален, затова го разграничавам от улиците: Пътят е един — улиците са много! Той е изконен — от часа на Сътворението, когато на човека се дава идеята за будността в търсенето на своя Сътворител и в изявяването на потребата си да знае. На човека е предоставена една свобода, предоставена е една воля, предоставен е един копнеж, и съчетавайки ги, той изгражда своята съдба. Съдбата е проблем на съчетание на различни енергии. И не е важно дали някой вярва, или не вярва в нея, а дали има прозрение да я улови.
Пътят е още от онзи момент, когато Сътворителят казва на Своите Съсътворители, че след като Адам и Ева са яли плода на познанието, са претенденти да станат богове, защото знаят що е добро и що е зло. Голямата тайна в Пътя е онова, което казва Хермес: Човеците са смъртни богове, а боговете са безсмъртни човеци! Затова Пътят като съдбовна нужда е идея за безсмъртие! Идея за безсмъртие, за да могат смъртните богове, наречени човеци, да бъдат изведени с всички свои дадености до Сътворителя.
Така човекът чертае Пътя — изгражда познание и съдба. А съдбата е ликът на Бога в нас, който иска да се изведе в живот. И какво казва Бог на човека? — да отиде да работи. Да работи върху себе си, върху оная плът, от която го е сътворил. Значи Пътят не е само ходене — Пътят е труд, в който приносът на жертвата е в името на едно велико служение: човек да се върне при своя Творец!
Волята като Всемирна сила ражда динамиката, тя поддържа изявеността. Волята се превръща и в рушителна сила, когато е необходимо за еволюцията. Тя отваря вратата за бъдещето, което се постига с надмога! Ето защо всяка идея, с която се надмогва онова, което спъва човечеството, е съществена.
Жертвата като лично служение е мотивация, която не бива да бъде валентна, тя трябва да е цялост. Жертвите в съзнанието на хората са реална формула за битката между Дух и материя. Този двубой в разграничаване определя дали жертвата може да предизвика отмъщение, или служението може да направи усмирителност.
Приносът на кръвните жертви е една от най-големите беди, която създава мрачината между човека и боговете. А идеята за жертвоприноса на човек, считана за най-омилостивяваща боговете на жестокостите, е една от най-големите измерителни сили за възмездие и казън. Докато не се изживее външната форма — битката между звяр и бог в човека, ще се дава оправдание на жертвоприноса. Жертвоприносът може да бъде мотивиран именно от идеята за укротяване на жестокостта. (Както жертвата може да задоволи и усмири воинстващия.) Така човечеството се е разделяло между любов и отмъщение. Но как хората измериха, че жестокостта от жертвоприносите към боговете се превръща в любов? С това, че личната съвест и личният страх на човека са се поуспокоили…
Човек може да принася жертва в потребата си и без да съзнава, че създава идея на жестокост. Хората не съзнават, че вибрацията на страхова психоза при приноса на жертви влиза в онова, което се нарича отрицателни сили. Ако имаха знанието, че тези болка и страх вибрират в развитието на земния поселник, отдавна щяха да се простят с подобни жертви! Още по-жестокото е принасянето и на човек. Човекът, в своята страхова психоза, дава много по-голяма трайност в идеята на жестокост, защото той я облича и в дрехата на мисленето, не само в рефлекса на астрала…
Човекът трябва да събуди респект към божеството си, а божеството трябва да респектира човека и да иска от него жертва — това е големият двубой! Предназначението на човека е материята да бъде одухотворена. И в този смисъл вече служението е един принос!
Жертвата в Пътя на Мъдростта е подготовка за едно служение — налага я самото служение!
Искане 2. Научи ни без тъга да гасим лампата на миналото; да срещнем зората будни; да имаме на пладне олтар!
Лампата на миналото се гаси без тъга чак когато имате мироглед. Но институтите, особено църквите, гасят събудената потреба в човека. Хората се извиняват, че еволюцията е виновна, а официозът на религиите дори не я приема. Еволюцията обаче не е творческият Родител, тя е услуга. Ето защо тя може да тласка сътвореното и в погрешни пътища. До известна степен тя създава поносимост между онова, което има да дойде, и това, което е вече в наличност. А наличността трябва да понесе идващото бъдеще. Силата на миналото е като гравитацията, от която се освобождаваме с летящи тела…
Мировото прощение с миналото трябва да се извърши с пробудата, че злото е нееволюирало добро! Основата, върху която се гради олтарната страна на храма на бъдещето, на Знанието срещу Добродетелта, е изразена в този надслов. Ето каква дислокация се извършва над Мировата същност! В тази формула е именно събуждащият се и борещият се в човека Кундалини.
Битката я води Кундалини! Той може да бъде упрекнат в лицето на човека, но не може да бъде упрекнат в неговото предназначение и изява. Защото несъвършенствата не са в него, те са на неговия поданик. Ако човекът не е още универсален, Кундалини не може да бъде обвинен — той само подсказва. Кундалини е божественият знак и универсалното знание в човека!
Единствената зора, която остава непомрачена в живота на човека, е пътят му да търси Бог и да Му служи! Зората е зачатието на светостта, а пладнето — олтарът `и! Не е имало изгрев без заник, но в Мъдростта трябва да се лишим от мрачини, защото ще служим в нейния олтар на пладне. Трябва да одухотворим планетата, за да можем да я съчетаем с по-висшите си полета и те да имат устойчивост тук.
Будността на знанието е свобода от минало!
Искане 3. Научи ни на милосърдие от Любов; знание от Мъдрост; служение от Истина!
Любовта, Мъдростта и Истината са в йерархията на Духовните вълни след Правдата. Но утвърденият религиозен статут винаги е срещу онова, което идва. Има закон за Правдата и хората го противопоставят на милосърдието на Любовта. Затова кръстоносците такава „любов“ са носили, че дори Правдата е смутена… А Правдата има тезата, че всяко нещо, което не е в нейната хармония, трябва да бъде унищожавано. И тогава виждате как един остатък изгражда не милосърдие, а отмъщение.
Любовта с милосърдието си не може да отрича другия — Христос не отрича човека. Той идва със Своето ново битие и с една нова тайна — да простиш. И че трябва да се поеме едно Разпятие, за да се направи Възкресение. А Разпятието е жертва на личността. Всеки бог би трябвало да я направи за своите потомства, за да могат те да бъдат освободени от страховата психоза. Божество, което не може да създаде сигурност на поданика си, го оставя с давление на страха.
Мъдростта чрез знанието не само ще просветли човека, но и ще му даде свобода от принципа на злото, за да се осъществи нееволюиралото добро. Това знание го освобождава от първородния грях (който е най-тежката верига за развитието ни в бъднини) и го осъществява като бог. Но никой не може отвън да ни даде знанието на пробудения. Мъдростта е вътрешната светлина, вътрешното знание, тя е естествена същност на човека!
Лицето на Мъдростта е светлината на Знанието в Пътя! Така с всяко пробудено знание получаваме частица от свободата. А кой ще ни направи свободни? — служението в Истината. В една нова Духовна вълна, която чака отбременяване от утробата на Всемирността, както сега от утробата на Всемирността се ражда Духовната вълна на Мъдростта!
Одухотворяването на материята е осъществяването на Духа чрез Любов, Мъдрост и Истина!
Осъществяването на Духа е възможно само когато човекът е облагодетелстван от събудената отговорност, която знае смисъла на бедствието и го понася. Бедствието не може да бъде упрекнато. То е потреба на еволюцията. Ако човек не може да трансформира в себе си нагнетеността на отрицанието, той не може да има дело, което да направи планетна трансформация. А хората наричат бедствие всяка беда, всяка болка, която им създава тревожност. Съществена е преценката на действието на всяка сила, на която се определя наименованието!
В едно бъдеще няма да има външни войни, които убиват човека за територия, за материални богатства и пр., но не може да няма вътрешния конфликт. Защото преценката за една материална награда, когато съзнавате недостойнството, с което сте я спечелили, е вътрешната огледална бъднина. Човекът сега е наказван от външни фактори, но в бъдеще ще го наказва огледалният му образ — в астрала и в нисшия ум.
Единственият, който подлежи на развитие в осъзната отговорност, е човекът! Защото само от него може да искаме идея за себежертва, преценка на добродетели или будност на мисловност. Събудената му отговорност постепенно ескалира.
Сега обаче е обидна липсата му на прозрение. И водачите, които работят само със знание от преражданията си, не знаят колко много са окуцили човешкия род в неговото себеосъществяване. Създавани са окултни общества, но те все още работят със силите на континенталното, със силите на материята. А всички тези формули на мисъл, които са изстъпление или пък възвишеност, в тяхното поле също имат трансформиране, както искаме да направим трансформиране на материята тук и да я класираме в степен по-висока. Тогава ще дойдем до нови континенти. Само че дали тези „континенти“ ще бъдат с един стадий по-висши — не с материя триизмерна, а направо с реалната четириизмерна астралност? Да, ако трябва по този начин да се стигне до онова, което наричаме Дух…
Всички религии в това отношение вече са безполезни, защото са сложили ударение върху добродетелите. И понеже не са могли да ги надвият, започват да се оплакват. А обратът, за който Мъдростта говори сега, е самораждащото се — Фениксът.
Посланията облъчват и определят периметъра на трансформацията!