10-то Послание (1987 г.)
Господи!
- Дай ни сила да Ти служим като синове, свободни от себелюбие!
- Научи ни да не плачем на гроба на миналото!
- Пази ни от жестокост, предрешена като милосърдие!
Амин!
Знанието е йерархия на преценката и на поносимостта!
Посланието (за 1987 г.) е определено от три лъча: Дай ни; Научи ни; Пази ни! Така се изгражда пирамидата на подготовката за едно служение.
Винаги трябва да се има предвид и социалната даденост. Учението на Правдата дава идеята за отмъщение, Учението на Любовта носи идеята за прощение, а Учението на Мъдростта влага идеята за прозрение. Не трябва да се лишава будността от социалната завивка на Учението или от социалната дреха, с която хората се обличат. Социалното развитие е ритъмът на Духа. То е учебникът на човека в приложност и е израз на духовната поносимост!
Искане 1. Дай ни сили да Ти служим като синове, свободни от себелюбие!
Бог разгръща Своите сили в човека. И нищо обидно за Него няма в това човек да иска да бъде Бог. Но едно е да имате божественост, друго е да сте станали Богове…
Да имате себелюбие значи да сте загубили в себе си екзистенциалността, да се зареете някъде във величието си и да ви е много удобно да бъдете ласкани или утешавани. Но това не е път! Не е дори и заблуда, а услуга на едно самопогребване. Ето защо идва искането свободни от себелюбие! Важно е да се разбере, че когато искате да служите, сте само една личност, била обикновена, била гениална… но когато може да се изведете в служение, тогава сте Мирово съзнание!
Тайната на служението е свободата, която е освобождение от себелюбието! Себелюбието загубва пътя на служението и хората остават с цели, толкова властно подчертавани в културата на света. Целта е път в еволюцията, но не е свобода от еволюция! И тогава се ражда крещящата фраза на Средновековието, в която християнската религия намира мотив за инквизицията: „Целта оправдава средствата!“. Така църквата извършва погром над човешкото битие.
Служене вършат подчинените — свободният прави служение!
Искане 2. Научи ни да не плачем на гроба на миналото!
Когато Иисус е разпнат, Той не отпраща проклятие. Няма дори събудено негодувание! Защото идеята на Разпятието слага семето на Възкресението. А когато познавате тази тайна, никога не се губите — нито като съзнание, нито като присъствие — реалност, за която хората нямат очи още. Затова много е плътен Пътят на Голгота и той в никакъв случай не е „Път на страданието“, както го наричат. Гробът на Иисус може да стои там, но Той е вън от него… Затова трябва да не плачем на гроба на миналото — защото гравитацията илюзира статика и не дава Възкресение!
Който се тревожи за себе си и плаче за миналото, той не разбира еволюционните сблъсъци. Не трябва и да се обвинява миналото. Ако потребата на бъдещето ви налага жертва, направете я! А хората точно от това се лишават. Миналото не може да служи за извинение. Ако в него сте отработили себе си, бъдете му благодарни. Не хвърляйте с отрицание дрехата на миналото, свалете я с чувство на благодарност, че ви е била потребна.
Този, който плаче на гроба на миналото, той не прави напредък.
Гроб има преходността — Духът гроб няма!
Искане 3. Пази ни от жестокост, предрешена като милосърдие!
Всяка религия дава свои правила и според Духовната вълна, която я е донесла, създава и съответните ценности. Ето Моисей — ето Христос! Ние не съдим жестокостта на Моисей, защото, ако я съдим, осъждаме кармата на един народ. А от същата тази карма излиза милосърдието на Христос!
Като психология тезата око за око, зъб за зъб може да е отражение на действителността, но не е Път. На евреите им се даде трапезен хляб, за да имат жизненост, а те по-скоро го употребиха в жестокост. (Следователно онзи, който ги е водил, е сгрешил по същност, а сега той още е предмет на поклонение…) Това е изстъпление, което е изобретение на ума, извършено и оставено в човешката психология. Не само в историята — психологията е смутена!
Йерархии… И не може да има духовна йерархия, несъпоставена със социалната. Най-страшна е обаче жестокостта, която се представя за милосърдие!
Човек трябва да разширява кръгозора си, защото носи не само лично битие, а и отговорност. Трябва да отваря страниците на други бъднини. Идеята за добродетелите е изхабено време в еволюцията! Човечеството не излезе с устойчива добродетел освен с илюзии. Така се измамиха хората, че сега трябва да се освобождават от собствените си добродетели, натрапени им от религиозните институции. Миналите култури учеха човека на милосърдие, но го възпитаваха с жестокост. Оскърбиха го в потребата му за знание и го обвързаха с предопределение, с расова или кастова емблема.
Човечеството е минало няколко Духовни вълни, но за съжаление е създало идеите за грях и страх, които са гробари на човека…
Мъдростта надскача всичко, което ограничава Бога в човека!