5-то Послание (1982 г.)
Господи!
Дай ни ръце чисти да откъснем плода на надеждата и ожънем нивата на изобилието!
Дай ни сърца, които няма да плачат за обидените, а ще ги водят при извора на утехата!
Дай ни на земята мир с правда, хляб без унижение и път без страх!
Амин!
Чрез Посланието (за 1982 г.) човек се освобождава от миналото в душевността си, от добродетели, носени хилядолетия. Освобождава се със Знанието на Мъдростта — то сега става мотив.
Не може да се отрекат добродетелите в тяхната първичност и устойчивост, но когато ги съпоставим със Знанието, те са в конфликт… Миналото е завеса пред Знанието. И ако Знанието сега бъде осакатено по начина, по който някои го разбират — само като продължение на добродетелите — такъв хермафродит няма да оцелее в бъдеще! Така че Знанието трябва да се предпази от паячната мрежа на добродетелите!
Животът има своите етични стъпала, но нравствената система е много грешно изградена, защото създава тенденцията на изкушения, които минават в идеята на наслада. А насладата е погребалният химн на добродетелта! Ето как антитезисните неща веднага опровергават добродетелите. Идеята за съблазънта създава култура, която на дадени места може да граничи с изкушение, на други места — дори с известни извращения…
Искане 1. Дай ни ръце чисти да откъснем плода на надеждата и ожънем нивата на изобилието!
Какво значи ръце чисти? Това значи да са изчистени съзнанията ви — за да събудите в потребата си знание. Животните имат хоризонтален гръбнак, а при човека е вертикален, заради събуждането на вложения у нас Огън — Кундалини. Не може да се събуди Кундалини без вертикал, а този вертикал дава функционалност на ръце и на мозък. Проблясъкът на мозъка е, който дава право на мислене, той дава светлинки в тъмнината. За духовно пробуждане свидетелства не животното, а човекът — всяко същество констатира светлината и се събужда, но не всяко може да я носи!
Така че не става въпрос само за физиология, а и за канали, чрез които събудената в действие Кундалини протича. Това е ръце — не са само онези, с които се яде — тук те са идея за одухотворени същности. Човек трябва да покаже, че неговото чувство за измерение, което е предимно в астрала, е одухотворено вече — и то в размерите, с които може да се понесе както благодат, така и жертва!
Не може да се иска ръце чисти, ако мисълта и предаността не са чисти — ръцете ги изразяват! (Проява на събудена отговорност е дори измиването на ръцете, когато отивате да се храните.) Идеята е да не направите инфекция на духовността си…
Културите на човечеството са пред погребение — гробарят сега става Учението Път на Мъдростта. И започваме от чисти ръце. Но свободата от минало не е да се смени довчерашната дреха — не, сменя се душевността! А душевността не се състои само от това, което сега хората познават. Не може да се отрече, че те носят и тотема, и многобожието, че носят натрапените добродетели: не лъжи, не кради, не убивай…! А както виждаме, светът и убива, и краде, и лъже. Фактически добродетелите, с тяхната натрапена тенденция, омърсиха (и още продължават да омърсяват) ръцете…
Още в митологиите има въставане срещу тази тенденция. Но когато Прометей иска да смени душевността, го приковават. Приковава го Зевс — астралният бог на миналото. Защото Прометей иска огън — иска ум! Това е битката между астрала и ментала. Все пак астралното тяло в човека подпомага мисловното му поле, подпомага и причинното му поле. В животните само астралът е буден и затова те имат много повече усетност от хората. А в човека астралът е замъглен от мисълта — примерно казано, с гордост…
Плодът на надеждата е хранен от астрала, не от ментала, и когато имате ръце чисти, т.е. без корист, тогава може да откъснете този плод. Защото плодът на надеждата е да събудите нещо в собственото си търсене! И Кундалини е, който събужда тази потреба, той пошепва идея да се надявате. (Защото надеждата е опорност.) Отделен е въпросът, че Кундалини, когато се събуди, дава толкова, колкото може да понесете. Това трябва да се разбере — до каква степен едно човечество в своите измерения може да възприеме и да понесе една благодат!
И няма по-богато изобилие на богове от тотеми, митологични същества и пр. Ожънването на тази нива на изобилието не е само до творческите дадености на боговете, но и до тяхното лично изобилие. Това не е мотив за отричане, а за преценка.
В никое начало новото не може да бъде понесено, ако не лежи идеята за свободата като върховна даденост. Ако не се даде на хората идея за свобода и те не са я овладели — нито имат духовно чисти ръце, нито могат да живеят с плода на надеждата, нито с грижовност могат да ожънат нивата на изобилието — те ще имат болезненост. Тогава как ще понесат идващото?! Има стъпала, има йерархия! А йерархията е воля на Всемира, нарушаваща покоя!
Надеждата е преддверието в храма на Духа!
Искане 2. Дай ни сърца, които няма да плачат за обидените, а ще ги водят при извора на утехата!
Ако човек не се лиши от неовладяната емоционалност, ще отива да плаче за обидените (и самият той ще иска признание). Кой освобождава желанията в човека? Изворът на утехата — Духът. Той е, който дава Път и свобода. И така тухла по тухла ще махнете Стената на плача!
Една от най-големите грешки, които са оставили религиите, това е липсата (с хилядолетия) на идеята за еволюция и този кръстен знак — идеята за прераждане! Всяка от предишните религии става статика и никоя нова религия не е приета от старата. Именно това следва от липсата на идеята за еволюция. Да не говорим за приемането на преражданията, което пък създава диоптъра на възприемането на реалности и духовности. А една безспорност има в историята на човека — той се ражда дете и става старец. Еволюцията в човешкия корпус е толкова явна, че няма начини да бъде отречено вътрешното му развитие и йерархия!
Еволюцията гаси огньовете на верското самочувствие на човека! Вярата е, която дава признание на божествата, но важното е, че човек носи потенциалната възможност за божественост. Носи в себе си извора на утехата — Огъня!
Духът е Огънят, видим чрез манифестацията на Светлината!
Искане 3. Дай ни на земята мир с правда, хляб без унижение и път без страх!
В предишните Духовни вълни хората също са искали да имат изчистени ръце, събудено сърце, но сега трябва и мир с правда. Ето тук са везните — това, което са взели, за което са плакали — то трябва да бъде сложено на капоните. Ако не може да се равнят блюдата, то те са се наклонили или към правдата, или към кривдата. Затова е казано: мир с правда. Иначе идва размирието…
И после хляб без унижение, защото хляб с унижение — дори изобилен, нарушава целостта и събужда страх. А път се ходи без страх!
Първата потреба, която човек трябва да осъществи, за да има просперитет да понесе събудения Кундалини, е: без страх! Кундалини може да отнесе съзнанието в дадени моменти и страхът, че умира да обземе човека. Защото събуденият Кундалини не само минава през чакрите, откъдето идва усетността, но и извежда от земното притегляне. Ако човек може да се понесе като безтегловност, да се приеме като относителност на своята собственост, тогава чак е свободен от страх, иначе — земята му дава опорност. И митологията е дала идея за свобода от земно притегляне — Антей и Херкулес! Херкулес е Духът — събуденият Кундалини, който вдига Антей — тялото, и за човека няма вече земно притегляне. Затова трябва да се започне с чистотата, която няма да позволи да се създава вибрацията на страх. Със събуден Кундалини човекът живее без страх, но непременно преди това трябва да е минал подготовка и да се е изчистил, да подбира и онова, с което се храни.
Човечеството се губи от реалности в иреалности — има страхова психоза, с която се губи като съзнание. Ако тази загуба на съзнание е в ума на хората, тогава е много тежко за психиката им, но пък когато е в астрала, те губят реалности…
Тайната на Знанието сега е нашата голяма отговорност — отговорността по отношение на Знанието е не ограмотяването, а посвещението! Отделен е въпросът, че в другите царства — във Висшето мисловно поле, в Причинния свят… с други тайни ще трябва да се себеотречем!
Акумулацията на духовна будност е, която дава цялост!