Skip to content

1-во Послание (1978 г.)

Господи!

  1. Дай ни сила да работим за светлото Рождество на Космичната мъдрост между човеците, като забравим отделното раждане!

  2. Дай ни благодатта на прощението, която ражда радост в сърцето на човека!

  3. Дай ни сигурност да познаем промяната без страх!

Благодарим Ти, Боже наш!

С Посланието (за 1978 г.) будността ви вика в отговорност! Това, което е вашата обреченост, то е и родилната ви пътека. Защото никой не може да отиде под чужд подслон, ако не е предназначен в своята определена жертва.

Вашата отговорност е двойно по-голяма от тази, с която хилядолетия човечеството се е развивало, като се почне от първата Духовна вълна — на Сътворението, и се стигне сега до Духовната вълна на Мъдростта. Защото Вълната на Мъдростта е възрастта на духовната зрялост на човечеството!

Искане 1. Дай ни сили да работим за светлото Рождество на Космичната мъдрост между човеците, като забравим отделното раждане!

Космичната мъдрост като стратегия е знание за Живота! А съприкосновеност с Космичната мъдрост е прозрението. И харизмата за Рождество е една безспорност, която християнството много добре мотивира — Рождество Христово, а не Иисусово. Защото Христос е Мирово съзнание, а Иисус е планетна личност. Харизматичният дар е сложен в Рождеството, не в раждането — тайната не е раждането, тайната е Рождеството! И затова: Дай ни сили да работим за светлото Рождество…!

Рождеството е една велика тревога в човешката история! Но ако не забравим отделното раждане, не можем да одухотворяваме личността си. Така че основната тайна е хармонизация на раждането и Рождеството за единодействие. Ако не се хармонизирате именно с Рождеството като Космична даденост, ще имате само отделно раждане като его-развитие. Рождеството прави Космичен принос, не личен!

За всяка Космична харизма — сега за Рождеството на Мъдростта — предварително се подготвя хармонизация за понасянето ѝ. Защото тя нарушава, внася смут. А хармонията е между ум, сърце и воля — човек, Всемир и Бог!

Раждането е исторически дар, Рождеството — духовна провиденция!

Искане 2. Дай ни благодатта на прощението, която ражда радост в сърцето на човека!

Любовта сменя наказанието на Правдата с прощението — Мъдростта сменя прощението със знанието да не се греши!

Прощението обаче като идея за единство е благодат, която ражда радост в сърцето. То е енергия, която може да преобратява злодеянието в позитивна сила. Затова сърцето трябва да се жертва в идеята на прощението.

Идеята за жертвата не е това, което миналото е оставило — утешаване божествата и силите, искащи принос. В Мъдростта жертвата е идея на прощение с миналото! Трябва не да се разделим с миналото, а да се простим, защото раздялата връща съзнание за живяно и така ограничава стремежа за съвършенство.

Прощението, ако не ражда радост, а болезненост, значи човекът не се е освободил още от своите неудовлетворени пътнини. Трябва наистина с пълната си планетна цялост да се прости, та когато има вече завършен образ, да премине от човек в Бог. А боговете са без белезите, които дават характеристики на човека…

Така че — прощение, което трансформира злото в добро, и прощаване с всяко минало, което в своята властност има земно притегляне!

Прощението е енергия на отговорността, то е вътрешна метаморфоза!

Искане 3. Дай ни сигурност да познаем промяната без страх!

Ако искате да познаете образа на промяната, трябва да се освободите от страх. Сигурност, но — да познаем промяната без страх! Когато една промяна е натрапена и човекът не я приеме с жертвеност, защото страхът го смущава, тогава неговият „принос“ е онова, което обикновено (особено във войните) наричат „беглец“. Беглец от отговорност! (Отделен е въпросът за възмездието на страхливеца…) Но когато себежертвата е осмислена, липсва страх. Страхът заземява, себежертвата дава принос! Себежертвата първо е съгласие на чувствата — на астрала, второ е преценка на мисълта — на ментала, а безсъмнеността е от причинния ви свят. В такъв смисъл себежертвата извежда Духа над световете на желанието и ума.

Себежертвата е осмислена жертва — повик и дързост — при нея страх няма! Истинската себежертва е предназначение. Себежертвата е промоция за духовната титла безсмъртие!

А страхът е първият праг на човека за нов Път. За будната душа няма по-страшна вибрация от него! Следователно, когато искате светлото Рождество на Космичната мъдрост, трябва преди всичко да сте осъществили свобода от страх!

Победата над страха бележи прага на новото съзнание!