Skip to content

Въвеждащо Послание (1977 г.)

Учителю Всемирни!

  1. Дай ни сили на служение да изпълним Твоята воля!

  2. Вземи усилията ни да се слеем със закона на Еволюцията!

  3. Съхрани планетата в мир и Пътя на Учителя в сигурност!

Амин!

Посланията са морална, верова и месианска стратегия!

Посланието (за 1977 г.) започва идеята за култивизация на тяло, мисъл и душа: тялото — като одухотворена материя; мисълта — като изворна чистота; душата — като възкръсваща духовност. Това дава кармична свобода — свобода от заземяване, благодат на прощение и дързост за нов път.

Духовното изграждане е подчинено на религия и вяра. Религията е потреба на плътта и астрала за възпитание, а вярата е потреба на мисълта и убеждение за служение. Всичко това е един аурен път на битието. Затова са Посланията — в тях човек може да направи разлика и съпоставка между доктринерство и посветеност. Там човек може да открие Себе си. А когато открие Себе си, трябва да извърши делото без Себе си. И чак когато роди Себе Си, той изявява Мировата си даденост — Диханието на Сътворителя!

Обричането ви в служение са трите Искания, които всеки в своята измеримост ще се опита да осъществи. Те имат повече нравствена градация и приложна молитвеност. Исканията са потреба на вашата душевност, а и на вашия ум, който трябва да култивирате, за да може той да понесе интуицията. Затова с Исканията в Посланието градите стълбата на освобождението си.

Искане 1. Дай ни сили на служение да изпълним Твоята воля!

Служението е най-верният път на човека, който може да го изведе в това голямо пътуване — от дните, когато Бог в него пита: Адаме, где си?, до момента, когато чрез Бог в него може да каже: Аз и Отец сме едно! Но служението не е еволюция, то ръководи еволюцията!

Иисус извършва акт на най-смирено служение, когато в Гетсиманската градина казва: Ако е възможно, нека Ме отмине тая чаша — чашата на страданието в еволюцията — но да бъде Твоята воля! С тези думи Той показва човешката еволюция като воля на Бога. А няма друга сила в еволюцията освен Неговата воля. Божията воля като сила и откровение владее душата на този, който се е съзнал в отговорност и служение!

В чашата — в сърцето, е всичко, което човек е могъл в своите хилядилетия да изживее: от инволюцията да слезе в земното поле да работи, през еволюцията, в която се учи да се жертва, до великия момент на осъществения двубой между Дух и материя — Разпятието. Много често се счита, че с тези думи Иисус е проявил колебание в служението Си. Не, именно те са преобратът на човека, когато трябва да остави всичко в забвение.

Чаша се е давала и в пирамидите, в школите на посвещението. След ритуалното измиване и обличането на бяла ленена дреха, на ученика се предлага чаша със съблазни. И ако отхвърли тази чаша, той става посветен в битието на бъдното служение, като престоява три дни в ковчега — в ковчега на възкресението.

Ето как идеята за възкресението стои като урок при посвещенията. Но този урок е по-малко властен от това да отминете чашата на всекидневието и да направите служение. Така в онази нощ в Гетсиманската градина Иисус прави пълен обрат — извежда от обучението приноса на служението за обожествяване! Това е първият акт на велико служение, с което се направи брегораздялата между Вълната на Любовта и бъдната Вълна на Мъдростта.

Служението е гръбначният стълб на Мъдростта!

Искане 2. Вземи усилията ни да се слеем със закона на Еволюцията!

Един от най-съществените въпроси на битието ни — след този за Сътворението на света и създаването на човека — е въпросът за закона на Еволюцията. Всичко като изх`оден път дължим на акта на Инволюцията, която след това дава тласъка на Еволюцията. Космичната Еволюция е тази голяма духовна сила на Онова Неопределено, Безпричинно, Което излива Своя златен дъжд в Инволюцията. И вибрациите, които Той оставя като инволюционно градиране на света, можем да ги изведем след това в обратната посока в еволюцията си. Именно тя, с проявите на причината и на възмездието като отиване и връщане, е нашата стълбица, по която се качваме към Небесата. Но нейните помощници — прераждането и кармата, нито са били, нито ще бъдат вечни в планетното развитие.

Но кои са усилията ни да се слеем със закона на Еволюцията? Волята за знание, пътят за съвършенство и идеята за обожествяване са трите сили, които водят еволюцията на човека!

Великият закон на Еволюцията именно чрез знание предназначава, след процеса на Божието дарение до физическата плът, да започнем да се връщаме у дома си — при Отца си. Ние не оскърбяваме Бог, когато се устремяваме към Него, колкото и да сме несъвършени. Защото еволюцията има само една цел — съвършенство, или в Мъдростта вече — обожествяване. Разбира се, йерархията на обожествяването е различна от йерархията на съвършенството. Съвършенството е път на вярата, а обожествяването — път на служението!

Време е за вътрешна свобода, време е за знанието, което ще ви открие тайната как се ходи Пътят — несмутено, без страх от болката в развитието! Умението не е да не усещате страдание, умението е това усещане да го направите познание. А когато стане познание, то ви дава Логосовата тайна, че страданието е закон на Еволюцията. Еволюцията е безжалостна, но достатъчно дълбоко разумна, за да създава поносимост към онова, което ви извежда в божественост. Законът на Еволюцията е безжалието: смърт — заради безсмъртие; гроб — заради възкресение!

Няма страдание, има развитие! Не че не боли — боли всичко, което не е осветено, защото такъв е законът на Еволюцията. Но на такава болка човек трябва да направи благодарствено моление за нейното присъствие, защото тя може да го направи просветен!

Тайната на нашето съществуване е да се слеем с Мировия закон на Еволюцията: Да бъдем капка в океана на Всемирното развитие, а не лична бисерна капка на собствения си цвят!

Предназначението на Еволюцията е материята да се одухотвори. Духът си създава плът, след това тази плът, в Неговата благословеност, трябва да се одухотвори. Затова има и планети. А Кундалини може да носи всяка планета, без тя да му тежи. Тази тайна трябва да се освети — победата на Духа над материята!

Еволюцията е закон на Живота!

Искане 3. Съхрани планетата в мир и Пътя на Учителя в сигурност!

Никой не може да има Мирово око, ако няма поносимост! А без поносимост всеки глед на това, което може да създава тревожност, събужда страх… Но когато някои посветени излязат от планетната еволюция и отидат в Мировата, ги наричат Учители.

Пътят на Учителя е Учението. За този Път е необходимо да се съхрани планетата в мир. А голямата тайна за сигурност на Учението е това, което учениците са усвоили и осъществяват. Те може да се съмняват в своята култура — и това би било един плюс; може да се съмняват в своето съвършенство — и това да ги тласне напред; може да се съмняват в целостта на изпълнения си дълг — докато изградят безсъмнената жертва. Но когато се съмняват в пътя на ученичеството си, когато се съмняват в ценността на своето служение, когато се съмняват в преклонението пред Пътя на Учителя — вече се хаби тяхната чистота. Това съмнение се изпречва и не им позволява да получат повече светлина!

Предаността е като най-топлия зефир — да усетите чрез интуицията Пътя на Учителя и да съхраните Неговото слово! Учителят е една Мирова душа. А с какъв образ е пред човечеството, това е наименование. Дали ще бъде Хермес, Кришна, Конфуций, Зороастър, Сидхарта, Иисус… за историята на Духа няма значение. Но понеже паметта на човечеството трябва да бъде хранена със спомена като ритмика, името на Учителя оставя белег във вековете!

Всемирността е Неговото битие, служението — Негова реалност, последованието наше е Неговото потвърждение!